Лазаровден е – първият от трите големи празника, свързани с възкресението. По традиция на днешния ден се откъсват зелени върбови клонки, които ще красят вратите на следващия ден - Връбница (Цветница). Според Библията на този ден Исус отива в дома на своя приятел Лазар и разбира, че от няколко дни е мъртъв. Божият син моли сестрите на покойния да му покажат пещерата, в която е погребано тялото. Заставайки пред входа й, Исус извиква „Лазаре, излез навън” и миг по късно се появява неговият приятел жив и здрав, възкръснал от мъртвите.

Най-характерният български обичай на този ден е лазаруването. Преди изгрев лазарките се събират рано на уреченото място и запяват, след което тръгват по махалите. Пеят песни зя ливядите, нивите, горите, както и за дома и наричат за здраве и берекет. 

Домакинята ги посреща с решето с пшеница, взема няколко шепи жито и ги хвърля върху лазариците, които се опитват да съберат възможно най-много жито. След това го поставят с дясната ръка в джоба на саята, отнасят го вкъщи и го прибират в хамбара.

В къщите, където има пчели, слагат на месал една паница с мед, друга с вода, в която е сложено яйце. На трапезата се слага и погача.

В миналото на Лазаровден момците от селото са поисквали ръката на своята избраница.

Имен ден празнуват Лазар, Лазарка и Лазарин.