Бившият козметичен гигант „Ален Мак“ скоро ще остане в историята. Събарянето на сградите, в които по времето на социализма се е произвеждала голяма част от българските козметични продукти, върви с бързи темпове. Предприятието не функционира от десетилетия. Събарянето му освобождава терен за нови мащабни проекти в града. Какво ще бъде построено на мястото на освободения терен обаче засега е само в зоната на слуховете. Липсват каквито и да било инвестиционни намерения в институциите, ангажирани с издаването на разрешителни. Собствениците притежават документи само за събаряне на старите сгради.

Заводът и прилежащият терен бяха продадени през 2023 година. До тогава той се води собственост на семейство хотелиери от Сандански. Преди три години обаче „Ален Мак“ е продаден на „Ален Мак Пловдив“ ЕООД – дружество с едноличен собственик Надежда Неделчева и управител Божидар Юруков. И двамата са свързани през различни дружества с Илиян Стефанов – Истимарото, чието име изплува от няколко цигарени афери, а в недалечното минало бе приближен и до известния контрабандист Никола Николов – Паскал, съобщи trafficnews.

Неделчева е в съвета на директорите на фирма „Коузи“, чийто собственик на капитала е „СИС Билдинг“. Собственик на капитала на „СИС Билдинг“ е „Каравел Инвестмънт“ , където Илиян Стефанов е в съвета на директорите.

Фирма „Коузи“ е собственик и на „Ърбън хотел“ на „Кукленско шосе“ в Пловдив. Дали в мега проекта има и други инвеститори , към този момент няма сведения. 

На обекта липсва информационна табела за бъдещите планове на новите собственици, но според запознати след разчистване на терена там ще бъде изграден голям комплекс, в който ще има хотел, шопинг център, зали за събития и др.

Историята на „Ален мак“

През 1892 г. предприемачът Антон Папазов основава в Пловдив първата българска парфюмерийна фабрика „А. Папазов“. Още на Първото българско изложение в града тя печели златен медал, а след това и няколко международните отличия – Анверс (1894), Париж (1900), Сейнт Луис (1904) и Лондон (1905). Това признание извежда българската козметика на световната сцена.

Асортиментът е впечатляващ за времето си – одеколони, парфюми, кремове, помади, пудри, пасти за зъби, бои за коса, лосиони, глицеринов крем, дори модерен фиксатор за мустаци. Опаковките се внасят от Франция – кремовете се предлагат в порцеланови бурканчета, а парфюмите – в изящни стъклени флакони с цветни етикети.

 Папазов организира едни от първите конкурси за красота в България, като имената на победителките се превръщат в търговски марки на негови аромати. През 1929 г. той получава царска грамота за придворен доставчик. Любопитен факт е, че неговият „Млечен сапун“, регистриран на 15 април 1904 г., е марка №1 в първия български бюлетин за индустриална собственост – символично начало на защитата на марките у нас.

Разцвет и национализация

През 20-те и 30-те години фабриката практически няма конкуренция в страната. След разширение още през 1900 г., между 1930 и 1939 г. тя се модернизира и създава десетки нови продукти, сред които и емблематичният одеколон „Магнит“.

След 1947 г. предприятието е национализирано, а през 1950 г. получава името „Ален мак“. От 1970 г. се помещава в нова производствена база на Карловско шосе. През 1976 г., след обединение с фабрики за метален амбалаж и хартиени опаковки, се превръща в мащабен индустриален комплекс.

Производството включва над 200 ароматични компонента и повече от 100 основни суровини. Гамата варира от масови продукти като пасти за зъби до по-малки серии козметика. Сред най-популярните изделия са пастата „Поморин“, кремът за бръснене „Каро“, избелващият крем „Ахромин“ и детският шампоан „Па- Па“.

В разцвета си заводът осигурява работа на около 1300 души и изнася продукция в над 40 държави, най-вече в СССР и страните от ОНД. През 1967 г. е отличен с орден „Червено знаме на труда“. Любопитен щрих от социалистическата епоха е производството на храна за космонавти.

Упадъкът

След промените започват неуспешни опити за приватизация. Натрупват се задължения, а в периода 2005–2006 г. компанията губи ключовите си руски пазари.

Развитието след това преминава през три основни етапа:

- Държавен период (до 2002 г.) – държавата запазва мажоритарен дял, а приватизацията се отлага заради съдебни спорове.

- Ерата на "червените зетьове"  (2002–2011 г.) – мажоритарният пакет е придобит от „Ефектен унд Финанц – България“, но компанията натрупва дългове по облигационни заеми.Мажоритарен собственик е Петър Терзиев, зет на бившия премиер Георги Атанасов. 

- Несъстоятелност (след 2011 г.) – съдът обявява дружеството в несъстоятелност и започва разпродажба на активите, включително марки като „Поморин“ и „Ахромин“.

През 2013 г. „Рубелла Бюти“ придобива значителна част от търговските марки.

Краят на една епоха

През 2022 г. теренът и сградите на бившия завод са придобити с намерение за изграждане на здравен и бизнес център. 

Името „Ален мак“ обаче остава – в градската памет, в топонимията и в спомените на поколения българи, за които тези продукти са били част от ежедневието.

От първата българска парфюмерийна фабрика до индустриален гигант и накрая до празен терен – историята на „Ален мак“ е разказ за предприемчивост, индустриализация, преход и неизбежната трансформация на града. Архивите пазят фактите, а Пловдив – спомените.