Броят на крачките, които изминаваме всеки ден, е един от най-лесните начини да следим физическата си активност. Оказва се обаче, че той може да разкрие нещо и за способността ни да се концентрираме и да вземаме решения.

За да проучат връзката между ежедневното движение и умствените способности, учени анализират данните за физическата активност и резултатите от когнитивни тестове на 3093 възрастни американци за период от 14 години. Изследователите вземат предвид и кръвното налягане на участниците.

„В няколко области на когнитивното функциониране по-активните участници като цяло постигаха по-добри резултати на тестовете“, обяснява психиатърът Олаолува Окусага от Медицинския колеж „Бейлър“.

Учените използват информация от фитнес гривни и смартчасовници Fitbit, както и измервания на кръвното налягане, събрани в рамките на изследователската програма All of Us на Националните здравни институти на САЩ.

Участниците са на възраст между 18 и 93 години, като средната им възраст е около 58 години.

За разлика от много предишни проучвания, при които хората сами съобщават колко се движат, тук изследователите разполагат с данни, отчетени от електронни устройства. Това позволява по-обективна оценка на ежедневната физическа активност, тъй като личните преценки невинаги отразяват действителното количество движение.

Данните обхващат периода от 2009 до 2023 г. Не всички участници обаче са носили устройствата през всичките 14 години. Затова учените определят характерното за всеки човек ниво на физическа активност въз основа на наличните измервания.

От септември 2023 г. нататък участниците преминават еднократни когнитивни тестове, с които се оценяват четири способности:

• Продължителна концентрация – доколко човек успява да задържи вниманието си върху определена задача.
• Устойчивост на разсейване – способността да се игнорира странична информация и да се запази фокусът.
• Вземане на решения – склонността да се избира между незабавна и по-голяма, но отложена награда.
• Разпознаване на емоции – умението да се разчитат емоционалните състояния на другите по изражението на лицето.

Колко крачки на ден са свързани с по-добра концентрация?

Въз основа на събраните данни изследователите разделят участниците на три групи според средния брой крачки, които изминават дневно:

• 5108 крачки – най-слабо активните участници.
• 8875 крачки – участниците със средно ниво на активност.
• 14 161 крачки – най-активните участници.

Резултатите показват, че хората от двете по-активни групи се справят по-добре от тези, които се движат най-малко. Разликите се наблюдават при тестовете за концентрация, устойчивост на разсейване и вземане на решения, свързани с избора между незабавна и отложена награда.

След като отчитат фактори като възраст, образование, доходи, семейно положение и място на раждане, учените установяват, че резултатите на тестовете за продължителна концентрация са средно с 1,76 точки по-високи при групата със средна активност и с 2,17 точки по-високи при най-активните участници в сравнение с хората, които правят най-малко крачки.

Изследователите обаче уточняват, че разликите в когнитивните резултати са сравнително малки.

Проучването допълва все по-многобройните научни данни за връзката между ежедневното движение и здравето. Въпросът колко крачки на ден са необходими за дълъг и здравословен живот отдавна вълнува учените. Новите резултати показват, че физическата активност може да е свързана и с умения, от които зависи справянето ни с редица ежедневни задачи.

„Това може да се проявява например в способността да запазваме концентрация на работното място, да избягваме импулсивни решения и да следваме дългосрочните си цели – независимо дали става дума за спестяване на пари или спазване на здравословен режим“, обяснява Окусага.

Каква е ролята на кръвното налягане?

Що се отнася до кръвното налягане, установените зависимости са по-ограничени.

По-високото систолично налягане – горната стойност при измерване на кръвното налягане – се свързва с малко по-слаби резултати при задачата, изискваща избор между незабавна и отложена награда.

При диастоличното налягане – долната стойност – не се установява статистически значима връзка с нито един от четирите теста, след като се отчете влиянието на останалите фактори.

Допълнителният анализ показва, че по-ниското систолично налягане би могло да обясни около 5% от установената връзка между броя на крачките и резултатите при вземането на решения.

Това обаче не означава, че понижаването на кръвното налягане непременно води до подобряване на умствените способности.

Защо движението може да се отразява благоприятно на мозъка?

Учените допускат, че зад връзката между физическата активност и когнитивните способности могат да стоят няколко биологични механизма. Сред тях са по-доброто усвояване на глюкозата, ограничаването на възпалителните процеси и способността на мозъка да се променя и приспособява – свойство, известно като невропластичност.

Тези възможни обяснения обаче остават хипотези, тъй като конкретните механизми не са били изследвани в настоящото проучване.

Влиянието на движението върху мозъка е предмет и на други научни разработки. Както показват данни, представени в материала „40-минутният метод, който ще подобри мозъчните ви функции“, редовните разходки могат да бъдат свързани с положителни промени в начина, по който различните области на мозъка взаимодействат помежду си.

Настоящото изследване обаче не открива съществени разлики между трите групи по отношение на способността да разпознават емоции по лицевите изражения.

Не се установява и статистически значима връзка между промените във физическата активност през годините и представянето на когнитивните тестове.

Съществува ли идеален брой крачки за по-добра концентрация?

Макар по-активните участници да показват по-добри резултати при част от задачите, проучването не дава основание да се посочи конкретен брой крачки, който да осигурява по-добра концентрация.

„Нашето изследване е наблюдателно и не е имало за цел да определи оптималния брой крачки на ден за поддържане на когнитивното здраве“, подчертава Окусага.

Едно от основните ограничения е, че умствените способности на участниците са проверени само веднъж. Затова изследователите не могат да установят дали през годините те са се подобрили, или са отслабнали.

Възможна е и обратна зависимост – хората, които поначало имат по-добри когнитивни способности, да са по-склонни да водят активен начин на живот.

Освен това учените не са проследявали как участниците се справят с конкретни ситуации от всекидневието, например дали успяват да се концентрират по-добре на работа или вземат по-разумни финансови решения.

В анализа не е отчетено и влиянието на фактори като тютюнопушене и затлъстяване.

Значение има и съставът на изследваната група. Повечето участници са бели, около две трети са жени, а почти всички са учили във висше учебно заведение, макар и не непременно да са завършили образованието си. Това означава, че резултатите невинаги могат да бъдат отнесени към населението като цяло.

Какво ни казва проучването за здравето на мозъка в дългосрочен план?

„Нашите резултати показват връзка между физическата активност в продължение на години и когнитивните способности на по-късен етап от живота. Те обаче не доказват, че именно движението води до по-добри умствени способности“, уточнява Окусага.

Връзката между физическата активност и съхраняването на мозъчните функции с напредването на възрастта предизвиква все по-голям интерес сред учените. Други проучвания, разгледани в публикацията за физическата активност и превенцията на деменцията, също насочват вниманието към възможната роля на редовното движение за запазване на паметта и умствените способности.

Темата е част от по-широкия научен интерес към ежедневните навици, които биха могли да подпомогнат подобряването и съхраняването на паметта.

Авторите на новото изследване се надяват, че бъдещите данни от програмата All of Us ще дадат възможност когнитивните способности на участниците да бъдат проследявани многократно. Така учените ще могат по-точно да установят дали поддържането на активен начин на живот е свързано с промени в концентрацията и останалите умствени способности с течение на времето.

Изследването е публикувано в научното списание Scientific Reports.

Източник: Science Alert; превод и редакция: Владимир Тодоров