Над 800 дюкяна са се разпростирали на Главната улица в Пловдив през 17 век. В продължение на векове центърът на града променя многократно облика си, докато стигне до познатия вид, който пловдивчани познават.

Само преди няколко десетилетия Главната улица на града под тепетата е напълно неразпознаваема – по нея кръстосват тролеи, автомобили и файтони, а някой от най-големите пловдивски забележителности се крият под улиците. Пример за това е Римският стадион, който е разкрит през 1970 година, а преди това върху него се намирал площад „Джумая”. До 1990 година пешеходната улица е носила името "Васил Коларов", а сега се казва  „Княз Александър I Батенберг“, истината е обаче че малко пловдивчани използват това име.

Главната улица се сдобива с европейски вид едва през 1922 година, когато се извършва голям ремонт.  Векове преди това е изглеждала по съвсем различен начин, но пак е будила възхищение у най-различни пътешествници, които са минавали през града. Няколко века Главната улица се простирала  от площад Джумаята до моста на Марица, който е бил единствен за времето си.  Тогава се е казвала Узун чаршия, което означава "дългата улица".

Един от пътешествениците, който е писал за Пловдив е Евлия Челеби през 17 век. Той се впечатлява от големия брой дюкяни в града – над 800, а настилката на улицата била с големи камъни.

През 1841 г. според впечатленията на Жером – Адолф Бланки чаршията е била осеяна с животински трупове, месарски остатъци и други боклуци. Паянтови едноетажни и двуетажни дюкяни са закривали масивните сгради от двете страни на улицата и стеснявали дотколкова улицата, че две каруци трудно се разминавали по нея.

През 1878 година дюкяните са премахнати и площадът е разкрит в днешните си размери. През същата година по време на управлението на първия пловдивски кмет Костаки Пеев старите натрошени камъни са заменени с калдъръм. През 1900 г. е направено първото павиране на главната улица. Паветата обаче били дълги и разположени успоредно на тротоарите, а железните шини на каруците разрушавали новоположения паваж, което налагало чести ремонти. Впоследствие той бил заменен с малки сиенитни павета.

През 90-те години на ХІХ в. търговската чаршия постепенно се разширила в посока железопътната гара, поради което станала известна като „Главна Станционна“, тъй като водела към Станцията (железопътната гара). Главната вече се простирала до Аладжа джамия, която се намирала срещу сградата на община Пловдив.

Според градоустройствения план на Йосиф Шнитер, приет през 1896 г., централната улица трябва да се простира от Цар-Симеоновата градина до моста на Марица, като подобно на европейските образци нейната ширина трябвало да бъде 50 м. След редица спорове е било решено бъдещата главна да има ширина от 16 м от Цар-Симеоновата градина до площад Джумая и 12 м до моста на Марица.