„Имаме изключително добро изпълнение на бюджета.“ Така кметът на Пловдив Костадин Димитров оцени финансовото управление на общината при представянето на проектобюджета за 2026 г. по време на общественото му обсъждане.  То протече при широк обществен интерес и пълна зала с граждани и представители на местната власт.

По думите на Димитров администрацията му е успяла да запази нормалната работа на общината, въпреки че бюджетът се приема значително по-късно от обичайното.

„Благодарение на администрацията и на общинските съветници успяхме да направим така, че през годината общината да не спре работа и много от планираните приходи и разходи вече са реализирани“, каза Димитров.

Той определи като особено показателно изпълнението на приходната част за 2025 г. – 97,5% от планираните приходи, което според него не се е случвало през последните пет години.

„След като тази година вече имаме и изплащане на редица от поетите ангажименти от предишните управления, можем да кажем, че следващата година ще имаме по-малко разходи по заеми и дългове, които общината е поемала през годините“, посочи кметът.

В същото време самият Димитров призна, че бюджетът идва късно.

„Малко късно идва, наистина“, отговори той на въпрос как би определил финансовата рамка с две думи.

Проектобюджетът на Пловдив за 2026 г. е с обща рамка от 400,8 млн. евро. От тях 253,6 млн. евро са за държавно делегирани дейности, а 147,2 млн. евро са местни приходи.

Сред основните източници на местни приходи са местните данъци и общинските такси. От данъци са планирани 58,6 млн. евро, а от такси – 52,1 млн. евро. Само такса „Битови отпадъци“ формира над 36,1 млн. евро.

Кметът подчерта, че настоящата рамка е изготвена след приемането на държавния бюджет, а администрацията е успяла да запази работата на общината през периода до приемането на местния бюджет.

Над 102 млн. евро Капиталова програма

Капиталовата програма за 2026 г. е в размер на 102,3 млн. евро. От тях 41,1 млн. евро са капиталови разходи от местния бюджет, а останалата част е свързана с други източници на финансиране, включително европейски програми.

Именно начинът на финансиране на големите проекти е сред основните теми в представянето на Димитров. Той обясни, че общината търси възможности част от проектите да бъдат прехвърлени към оперативни програми.

„В държавния бюджет няма Приложение 3 и съвместно с правителството се опитваме да трансформираме някои проекти към оперативните програми. Това разплащане е важно, за да има реализация на самите обекти“, каза кметът.

Сред големите обекти, които Димитров отчете, са стадионите „Локомотив“ и „Христо Ботев“. На „Локомотив“ се работи по последната трибуна и ландшафта, като се очаква разрешение за строеж на осветлението. Продължават и дейностите по стадион „Христо Ботев“.

Бюджетната политика е структурирана около четири основни направления – образователна и социална инфраструктура, градска среда, екология, както и спорт и инвестиционни проекти.

Най-голямото разходно перо е образованието – 175,9 млн. евро. За жилищно строителство, благоустройство, чистота и екология са предвидени 80,3 млн. евро, а за социално осигуряване, подпомагане и грижи – 41,1 млн. евро.

Сред заложените нови инициативи е и подготовката на програма, свързана с образователни дейности, детски площадки и използването на изкуствен интелект.

Димитров постави акцент и върху финансовата дисциплина на общината. По думите му през неговия мандат не са теглени нови дългосрочни заеми.

„Не сме теглили заем. Имахме дългосрочни заеми, в нашия мандат – няма“, заяви той.

В същото време администрацията очаква следващата година да бъде по-лека от гледна точка на разходите по вече поети задължения, тъй като част от ангажиментите от предишни управления вече се изплащат.

Настоящият бюджет обаче ще има ограничено време за реално изпълнение. Тъй като предстои да бъде гласуван от Общинския съвет през септември, на практика администрацията ще разполага с последните месеци на годината за реализация на новите разходи и проекти.

Именно затова част от новите предложения, направени по време на общественото обсъждане, са насочени към проектиране и подготовка на обекти, които да бъдат включени в следващи бюджети.

Проектобюджетът предстои да бъде внесен за разглеждане и гласуване от Общинския съвет. Заседанието, на което е предвидено приемането му, е насрочено за 17 септември.

Какво поискаха пловдивчани по време на обсъждането на Бюджет 2026

Нови паркове, по-добър градски транспорт, развитие на веломрежата, инвестиции в тепетата и повече средства за спорт и детски дейности бяха сред предложенията, направени по време на общественото обсъждане на бюджета на Пловдив за 2026 г.. Заедно с тях бяха застъпени и множество идеи за подобряване на градската инфраструктура и улична мрежа. Предложения дойдоха както от представители на местни граждански огранизации, така и от представители на властта - районни кметове и общински съветници. 

В общественото обсъждане се включиха и представители на няколко политически формации в Пловдив, сред които Владимир Кисьов, Георги Титюков и Борислав Инчев.

Инчев заяви, че според него Пловдив има нужда от програмен бюджет, който да поставя конкретни цели и да показва ясно какви средства са необходими за тяхното изпълнение. Той представи и пакета от предложения на „Браво, Пловдив“ за общо около 1,36 млн. евро.

Сред тях са 150 хил. евро за видеонаблюдение и осветление на Младежкия хълм, 500 хил. евро за допълнителен подвижен състав на „Екобус – Пловдив“ и 100 хил. евро за проектиране на нов мост над Марица при бул. „Копривщица“. Предложени са още средства за паркове в „Южен“, „Тракия“ и Коматево, както и 200 хил. евро за нови велоалеи и 60 хил. евро за велостойки и защитени велогаражи.

Инчев поиска също да бъдат предвидени средства за реконструкцията на моста „Тодор Александров“ и за проектиране на пътна връзка към Кючук Париж. 

По отношение на моста при бул. „Копривщица“ кметът Костадин Димитров обясни, че са разглеждани различни варианти за реализацията му, като проектирането ще бъде заложено в следващия бюджет. Що се отнася до „Тодор Александров“ Димитров заяви, че има различни варианти за реконструкция, които предстои да бъдат обсъдени с обществото и експерти.

Кметът се съгласи и с необходимостта от финансиране на „Екобус“, като уточни, че вече е стартирана обществена поръчка. По думите му подобряването на свързаността между съществуващите велоалеи също е поставена задача пред администрацията.

Сред поставените въпроси беше необходимостта от средства за проектиране на парк „Розариум“ в район „Западен“, както и за цялостна промяна на облика на парк "Лаута".

Транспортът също беше сред основните теми, които постави Павел Начев. Той предложи още в настоящия бюджет да бъде заложена първа вноска за придобиването на 100 автобуса, които да станат част от подвижния състав на града.

По отношение на транспортът в Пловдив бе разгледан и въпросът с развитието на веломрежата, включително по-добрата връзка между вече изградените велоалеи. Кметът заяви подкрепа към тази идея и заяви, че администрацията му полага действия в тази посока, но не винаги е лесно да се намери подходящ вариант, който да бъде одобрен и на експертно ниво.

Пловдивските тепета пък бяха темата, която бе сред най-детайлно дискутираните. Редица граждани засегнаха идеята да тяхната социализация, достъпност и безопасност. 

В този ред на мисли и по повод тежкото престъпление, случило се на Младежки хълм, бе засегната темата за младежките дейности, който градът предлага. Беше повдигнат въпросът за развитието на спорта като начин за превенция на криминални прояви при деца, както и какви средства ще бъдат отделяни за спортни дейности извън инвестициите в инфраструктура.

Кметът Костадин Димитров посочи, че средствата за спорт са публични и разпределението им е прозрачно. Той представи и идея, по която общината работи съвместно с местната комисия за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни – децата в риск да бъдат насочвани към спортни и културни дейности. По думите му в Пловдив около 400 деца са на отчет и целта е всяко от тях да получи възможност да бъде включено в ОДК или друга подходяща дейност, като участието им може да бъде финансово подпомогнато.

Във връзка с тепетата изказване бе направено и по повод идеята на местната власт за изграждане на лифт до върха на Бунарджика. Любомир Чакъров настоя решенията за символите на града да не бъдат вземани еднолично от администрацията. В края на изказването си той връчи петиция на кмета, подписана от 1500 души, които искат дебат по темата.  По повода Димитров заяви, че по бъдещето на хълмовете ще има обществено обсъждане и широк дебат. Кметът посочи, че в други градове подобни пространства са социализирани и достъпът до тях е улеснен, като според него трябва да се търсят решения и за Пловдив. „Ние сме винаги сме били отворени към диалог и последната дума ще бъде на пловдивчани“, подчерта Димитров.

Темата за зелените пространства беше продължена и с конкретни предложения за инвестиции. Георги Стаменов благодари, че в Бюджет 2026 тепетата са поставени сред акцентите, но обърна внимание, че за Дановия хълм няма предвидени средства. Той предложи 200 хил. евро за дейности там, включително за възстановяване на напоителната система.

Стаменов предложи още 50 хил. евро за ремонт на входа на Античния театър, калдъръмените настилки и тротоарите в зоната, както и 100 хил. евро за нова детска площадка в общинския парк на ул. „Родопи“.

Районният кмет на „Западен“ Тони Стойчева благодари на общинската администрация за съдействието по част от проектите в района, но посочи, че има и други, за които е необходимо допълнително внимание от страна на голямата община.

От администрацията беше уточнено, че настоящият бюджет ще се изпълнява практически само през последните три месеца на годината. Това ограничава възможностите за реализация на нови проекти до края на 2026 г., като част от направените предложения могат да останат за проектиране и подготовка в следващи бюджетни периоди.