Материалът е предоставен специално от Милена Върбанова. Тя е историк, лингвист и журналист, авторка е на две книги: „Връх България“ и „Атланти и чудовища“, в които изследва участието на траките и древните българи в основополагането на европейската цивилизация. Доказва, че италийските народи са част от тракийския етнос и предлага оригинална теория за произхода на гърците.

Разкриването на произхода на имената на градовете е не само извънредно важно, но и приятно занимание. То има цялото очарование на далечно пътешествие, чиято крайна точка зависи, разбира се, от екипировката на пътника - в случая на историка и езиковеда. Но както при всяко пътуване, от огромно значение е и интуицията,способността за ориентация,изострената чувствителност към словото. А също и смелостта,с която се прескачат бариерите и бездните на догмата. Имената на градовете са част от паметта на земята,концентрирана история,която говори повече от археологическите разкопки.

Най-старите градове на България обикновено носят загадъчни имена, истинска главоблъсканица за етимолозите. Ако името на Сердика, може да бъде лесно обяснено чрез смисъла на етнонима "серди"- средни", "средищни", "заемащи централно географско положение", произходът на имена като Варна,Пловдив и много други, все още остават в зоната на догадките. Резултатът от етимологичното им проучване може да бъде шокиращ.Нека представя смисъла, според мен, на имената на някои други градове, преди да споделя извода си за произхода на Пулпудева, едно от най-древните названия на "Града на тепетата".

Варна носи името си от "верени" - змей. В санскрит тази дума означава и "изписан,пъстър,украсен",но това е вторична връзка,породена от окраската на змея(змията). Частицата "вар" в някои названия на селища значи "град", но това също е вторично формирано понятие, а първоначалното все пак си остава "змей".Тезата се потвърждава и от многозначителното име на близкия град Каварна, което безусловно означава "къщата на Змея" - "Ка (са - къща) - Верени (Змей)", т.е. пещера, кухина. Оттук произлиза понятието "каверна"- кухина. Селище с такова име - Cavargno - има в Ломбардия, недалече от Булгарограсо, в областта на град Комо, която до 10-11 в. се е наричала Bulgaria. Съществува и село Каверньо - Cavergno - в италофонския Кантон Тичино в Швейцария.

Старото име на Благоевград - Горна Джумая - също произхожда от "змейове","змии" - умаи, Джумаи. "Зумаи" - "джумаи" идва от думата "зум"("зъм") с наставка за мн.ч. "аи". Наложеното мнение,ч е названието на града означава "пазар"- от "арабската" дума "джума", е една заблуда, породена от вторично значение на това понятие, влязло в арабския от арамейския език. Навремето гражданите на Благоевград яростно протестираха срещу идеята градът им да си върне името Г.Джумая, което според тях е турцизъм. Не, това е поредният "фалшив турцизъм" в нашия език, но не съм сигурна, че разкриването на истинското значение на "джума", би се харесало повече на жителите на нашия голям югозападен град. То също обаче има много древен произход и в никакъв случай не е обидно за този,който е наясно с миналото на света и цивилизациите.

Сред названията на градове, чиято тайна смятам, че съм разбулила, е това на Одрин, столицата на Одриското царство. Градът е част от духовната карта на България и остава един от най-великите жалони в нашата история дори когато е извън българската територия. Името му произлиза от "едреи"- великани, исполини - буквално "едри", "едряци" - арамейско название, използвано във Вехтия завет за част от коренното население на Ханаан. Името на Одрин е ясен знак за пеласгийския произход на одрисите, а тезата ми за неговия смисъл се потвърждава от "турското" му название - Едирне - явно взето от диалекта на местните жители.

Но какво тогава ще рече името Пулпудева?

Явно, става дума за съставно име, състоящо се от две части,втората от които е отдавна обяснена - това е тракийското слово "дева"- "град", което има своите препратки в санскрит. Но нима първата част "пулпу" е видоизменена форма на името на македонския цар Филип, дал в своя чест названието Филипополис на съществуващия хилядолетия преди него град? Тази теза, размножаване в популярните четива, е неубедителна. Тези, които я разпространяват, не са запознати с една хитроумна практика на древните владетели - да дават на завладените или зависими градове, имена, близки по звучене до исконните, за да бъдат по-лесно възприети от населението. В случая Филип е имал донякъде късмет, че името му има смътна звукова прилика с "Пулпу", но няма никакво съмнение, че Пулпудева не произхожда от Филипополис, а предхожда това название.

Колкото до римското име на Одрин - Адрианопол (Град на император Адриан) - това е едно от онези извънредно редки съвпадения, които могат да се тълкуват като доказателства за провиденциализма в историята или за изключителната култура и дълбоки знания на самия император. Въпреки че етнонимът одриси (едриси, едреи, исполини), от който естествено произхожда името на Одрин, е с хилядолетия по-древен от времето на Публий Елий Адриан, имената Одрин и Адриан имат един и същи корен - "едр" и означават едно и също нещо - великан, исполин. Названието на Адриатическо море означава "Море на едреите" и ясно указва, че в най-дълбока древност бреговете му са били населявани от едреи, исполини т.е. пеласги, наследници на атлантите. Императорът със сигурност е знаел произхода на фамилното си име - Адриан - буквално Едрян - и е потърсил точния град, който да назове в своя чест. Впрочем името Андрей, което ще рече "мъж", "човек"- въпреки началната носовка, също произлиза от "едрей".

Пулпудева е едно тези названия на селища,които произхождат от характеристиките на дадената местност. Най-впечатляващото в терена, върху който е застроен прастарият град Пулпудева, са хълмовете с необичайна, своеобразна форма. Те придават уникална физиономия на пейзажа и на градоустройството на древното селище. Когато неговите основатели са навлезли в тази местност, те са били спечелени от очарованието на тия рязко издигащи се величествени силуети сред равнината. Схванали са веднага предимствата на хълмовете при строеж на укрепления за отбрана. Формата на тези хълмове още по-отчетливо се е откроявала сред все още необитаемата шир. А тази природна форма поразително напомня...грудка, луковица - "булба".

Думата "булба" съществува и днес в украинския език със значение "луковица", "грудка". На територията на днешна Украйна са живели скитите, част от тракийския етнос - това се доказва и от направените генетични изследвания. От украинския език тя е преминала, запазвайки значението си в белоруския и руския. Впрочем това е смисълът на името на безсмъртния гоголев герой Тарас Булба (Бульба).

На латински език,който е един от наследниците на тракийския, bulbus означава "луковица", а bulbos на старогръцки, който също произхожда от тракийския, ще рече "лук". Италианското слово bulbo значи "луковица, грудка" и вторично - "купол, кубе".

"Словото "луковица" - "булба", съдържа идеята за "пълен" - "пълна", "плън", а също старинното понятие за зачеване, употребявано в някои български диалекти, а днес напълно изчезнало -"плъв". Смятам,че в течение на вековете първоначалното значение на Пулпудева все по-малко се е помнело от променящото се население на града и все повече се е асоциирало с "плав, плов"- вода, езеро, блато, син, блед и пр. Физиономията на Пловдив обаче се определя не от отдавна изчезналото блато, които го включват в троицата свещени градове с подобен пейзаж заедно с Атина и Рим.

Има ли разочаровани? Скъпи пловдивчани, цяла България се гордее с вашия град. Това разкритие не отнема нищо от величието на Пловдив и от красотата на неговото име. То е смислово идентично с всеобщо възприетото "Град на тепетата" (същият смисъл, вложен и в името Тримонциум) и е дошло до нас от дълбоките хилядолетия. От оня първи миг, в който първите тракийски основатели са съзрели тези божествени "куполи", издигнати от природата и са решили завинаги да свържат живота си тях.