Как замърсеният въздух ни прави по-податливи на настинки?

Лигавицата на носната кухина и на носоглътката е първата бариера срещу респираторните вируси. Повърхността на тази лигавица е покрита с реснички и отделя мукус (слуз), в който се улавят и неутрализират вдишаните причинители на инфекции. Замърсителите във въздуха – включително фини прахови частици с диаметър под 2.5 и под 10 микрометра, озон и азотни оксиди – нарушават както структурата, така и функцията на лигавицата. Това се дължи на натрупване на свободни радикали (окислителен стрес), възпаление в повърхностния слой на лигавицата и пряко увреждане на ресничките и клетките, които участват в защитата срещу вируси, пише здравният сайт puls.bg.

Изследванията показват, че експозицията на фини прахови частици отслабва секрецията на интерферони от епителните клетки. Интерфероните са противовирусни белтъци, които забавят или блокират размножаването на вирусите в заразените клетки. При нарушен синтез на интерферони се създават условия за по-лесно проникване и разпространение на вирусите в лигавицата. Освен това, замърсителите намаляват подвижността на ресничките, което допълнително забавя изчистването на вирусни частици от носната кухина и фаринкса.

Установено е също, че замърсяването може да предизвика локална дисбиоза – промяна в състава на микробиома на горните дихателни пътища. Това се отразява неблагоприятно върху локалния имунен отговор и също увеличава риска от инфекция.

Какви са епидемиологичните доказателства за връзката между замърсения въздух и честотата на настинките?

Няколко мащабни проучвания показват корелация между по-високите нива на замърсяване на въздуха и увеличената честота на респираторни вирусни инфекции. Данните сочат, че при повишение от 10 микрограма фини прахови частици на кубичен метър въздух се наблюдава около 7% ръст на амбулаторните прегледи за инфекции на горните дихателни пътища през зимата. Подобна тенденция се наблюдава в редица урбанизирани райони с влошено качество на въздуха.

Сезонният пик на настинките се обяснява не само с климатични фактори като ниските температури и повишената влажност, но и с влошаването на качеството на въздуха през зимата. Горенето на твърди горива за отопление и увеличеният трафик при температурни инверсии водят до натрупване на фини прахови частици и други вредни вещества във въздуха. В студено време съдовете в носната лигавица се свиват, а температурата на повърхността на лигавицата се понижава (което нарушава функцията на ресничките и затруднява изчистването на вирусите от лигавицата). При тези условия респираторните вируси се размножават по-лесно, а имунната реакция срещу тях е по-слаба.

Не по-малко важен за разпространението на вирусни инфекции е въздухът в затворени помещения. През студените месеци се прекарва повече време на закрито, често при недостатъчна вентилация, което води до натрупване на вредни вещества от вътрешната среда – влага, прах и летливи органични съединения. В такава среда рискът от предаване на вируси по въздушно-капков път е значително по-висок, особено когато не се проветряват редовно класни стаи, офиси или превозни средства.

Може ли да се предприемат конкретни мерки за намаляване на риска от настинки, свързани със замърсяването?

След като е доказано, че замърсяването на въздуха повишава риска от респираторни инфекции, мерките за предпазване от настинка трябва да включват не само класическите противоепидемични подходи, но и ограничаване на излагането на вредни вещества във въздуха. Ефективни мерки включват:

- Използване на маски при високи нива на фини прахови частици, особено в градска среда и при предразположеност към чести инфекции;

- Пречистване на въздуха в жилищни и работни помещения чрез филтри с HEPA стандарт (високоефективни филтри, задържащи над 99% от фини частици с размер около 0.3 микрометра);

- Въздържане от продължително проветряване в пиковите часове на трафик, когато замърсяването е най-изразено;

- Избягване на физическо натоварване на открито в дни с обявен превишен индекс на замърсяване.

На индивидуално ниво, поддържането на здрава носна лигавица чрез овлажняване, балансирано хранене и избягване на дразнещи агенти (като тютюнев дим и агресивни препарати) също допринася за по-добра защита срещу вирусни инфекции.

От обществена гледна точка, намаляването на замърсяването на въздуха чрез контрол върху трафика, преминаване към по-чисти енергийни източници и по-добро планиране на градската среда остава дългосрочна цел. Не по-малко важно е и осигуряването на система за проследяване на качеството на въздуха и достъп до актуална информация, въз основа на която може да се ограничи престоят на открито при високи нива на замърсяване – особено при повишен риск, например при напреднала възраст или хронични респираторни заболявания.

Прочети още на: Настинката и замърсяването на въздуха – каква е връзката? | Puls.bg - https://www.puls.bg/aktualno-c-6/nastinkata-i-zamrsiavaneto-na-vzdukha-kakva-e-vrzkata-n-55836