Как салоните за красота приемат измененията в 30-годишната наредба за дейността им
България е на прага на историческа промяна в стандартите за красота и хигиена. След като повече от 35 години работиха по хигиенни правила от 1987 г., бръснарските, фризьорските и козметичните салони, както и ателиетата за татуировки, най-накрая ще бъдат поставени в рамките на съвременното законодателство. Припомняме, че Министерството на здравеопазването публикува проект на Наредба, която предвижда отмяната на Наредба № 15 от 1987 г., тъй като старият нормативен акт е в противоречие с редица съвременни закони, включително Закона за здравето. Целта на новия документ е да се синхронизират здравните изисквания с действащите европейски и национални разпоредби, и да се гарантира високо ниво на безопасност за потребителите. Предстои обекти като маникюр, педикюр, фризьорство и татуиране да въведат изключително строги правила за квалификация, стерилизация и работа с продукти, засягащи над 24 000 регистрирани обекта в страната.
TrafficNews се свърза с Емилия Динкова, управител на пловдивска козметична фирма, със салони за красота, за да обясни как приема тази наредба, основно по темите, които касаят услугите маникюр, педикюр и ноктопластика.
– Госпожо Динкова, как оценявате приемането на този нов нормативен акт? Необходим ли е той?
– Аз лично 30 години търсех различни подходи, за да стигне нашата гилдия до промяна на тази 38-годишна наредба. Това не е просто необходимост от отмяна, това беше срам от немарливостта и незачитането на институциите на една индустрия.
– Смятате ли, че новата регламентация ще подобри имиджа и професионализма в бранша и реално ще преустанови съществуващите недобри практики?
– Нашата индустрия сама се е регулирала през последните 15 години и по мое мнение тази наредба не може да промени драстично бранша. Към днешна дата има обекти, които са много по-стриктни към безопасността за здравето на клиентите, отколкото е
указано в тази променена наредба. Надявам се там, където все още съществуват недобри практики, да се осъществи коректен контрол. Това трябва да е положителният ефект от промяната. Да са изписани правилата и за двете страни – проверяващи и практикуващи. Старото положение даваше възможност за много злоупотреби и от двете страни.
– Наредбата въвежда изисквания към професионалната квалификация – това е нещо, за което Вие от години се борите. Как ще коментирате това изискване?
– Радвам се , че го доживях преди да се пенсионирам. Най-логичното нещо е предоставянето на услуги, които са тясно свързани с човешкото тяло и здраве, да се осъществява от професионално подготвени хора. Техническият прогрес дава възможност за все по-
разнообразни и ефективни форми на услуги. Истинските професионалисти в нашата индустрия учат непрекъснато и се развиват.
– В салоните вече се изисква водене на дневник за срока на годност на продуктите. До каква степен това е административна тежест или необходима мярка за безопасност на клиентите?
– Смятам, че в частта „Изисквания към използваните продукти и инструментариум“ наредбата не е актуализирана коректно. От 2009
година се работи по Регламент (ЕО) № 1223/2009 на Европейския парламент относно козметичните продукти. Как до 01.01. 2026 г е била гарантирана безопасността на потребителите без да се водят дневници? На всеки козметичен продукт има отговорно лице и при необходимост може да се направи справка за срока на годност. Смятам, че изискването за водене на дневници, е административна тежест, чрез която по никакъв начин няма да се гарантира безопасност. Също така някои от изискванията за дезинфекция не са актуални. Отдавна са въведени практики за използване на еднократни инструменти и пособия, където е възможно, работи се с еднократни ръкавици и т.н.
– Изискването за оборудване с прахоуловител предизвикателство ли е пред маникюристите или те вече са оборудвани с такива? Каква е приблизителната инвестиция, за да се отговори на това ново изискване от салоните?
– Праха наистина е голяма опасност за здравето на работещите. В тази връзка много от салоните са добре оборудвани и то не защото нормативната уредба го изисква, а защото е важно за работещите. Смятам, че това изискване в наредбата не е коректно и е
предпоставка за злоупотреби от страна на проверяващите. Съществуват методи на работа, при които няма никакво отделяне на прах. Как работещият ще доказва, че работи по този начин – не е указано в наредбата. По отношение на размера на инвестиция в прахоуловители – може да бъде много малка или много голяма – всичко зависи от метода на работа.
– Смятате ли, че ще има салони, които ще затворят, защото не могат да си позволят увеличаване на разходите и инвестициите, които новата наредба въвежда? И ще се стигне ли до повишаване цените на услугите?
– Не смятам, че инвестиции, които са свързани с наредбата, биха могли да бъдат причина за затваряне. Повишаване на цените винаги е възможно, но отново не смятам, че причина би могла да бъде промяна в наредбата.
– Наредбата цели да осигури здравословно ползване на услугите и предпазване от алергични реакции, инфекции и заразни болести. Каква е Вашата основна препоръка към колегите от бранша за успешно прилагане на новите хигиенни стандарти?
– Според мен наредбата просто описва някои методи, които се използват, за да се осигури здравето на клиентите. Всеки професионалист по време на своето обучение и след това – по време на своето професионално развитие, на първо място
трябва да поставя здравето на клиента и собственото си здраве. Това е морална отговорност, която няма как да се възпитава чрез нормативни документи.
– Новата Наредба изисква за всеки клиент да се осигуряват дезинфекцирани инструменти, пособия и апаратура. Каква е стратегията на Вашата фирма за оптимизиране на работния процес, за да не се забавя обслужването, докато се спазват тези мерки?
– Това е стратегия, която използваме и преподаваме десетки години – използването на колкото се може повече средства за еднократна употреба, мощни дезинфекциращи разтвори и апаратура.
– Като управител на голяма компания в този сектор, как оценявате цялостното въздействие на новата Наредба върху качеството на предлаганите услуги и конкурентоспособността на българския пазар?
– Повишаване на качеството на услугите там където го няма, чрез адекватен контрол. Точно този контрол може да
помогне за конкурентността на професионалистите, които и преди актуализацията на тази наредба инвестират непрекъснато в здравето и удовлетвореността на клиентите.
Приемането на новата Наредба бележи края на една дълга ера и началото на нова, в която хигиената и безопасността на клиентите са издигнати на преден план. Крайният резултат е очаквано подобряване на качеството на предлаганите услуги и повишаване на професионализма в целия сектор.
