Известна доза стрес е неделима част от всекидневието и дори е здравословен. Стресът е прастара, естествена програма на тялото, за да реагира бързо и ефективно в опасни ситуации – например нападение или бягство. Ако обаче тялото постоянно се намира в това необичайно състояние, може да има сериозни последствия. Затова целенасоченото отпускане е много важно, както и правилното разпределение на времето, пише obekti.bg.

Какво се случва в тялото при стрес?

Когато дебне опасност или стане напечено, организмът отделя хормони на стреса – адреналин, норадреналин, допамин (при внезапен стрес) и кортизол (при продължителен стрес). Така се освобождава енергия. Мобилизират се всички резерви на тялото, сетивата се изострят, кръвното налягане скача, пулсът и дишането се ускоряват. През това време храносмилателните и сексуалните функции почиват, за да не хабят излишна енергия. Когато застрашителната ситуация отмине, нещата отново се успокояват.

Позитивен и негативен стрес

Стресът има и добри страни. Положителният стрес (еустрес) помага за справяне с предизвикателствата – например при спорт, преди публична изява или когато сме влюбени. Той изостря вниманието, подобрява постиженията, зарежда с нужната мотивация и придава самоувереност. Когато оценяваме дадена ситуация като негативни или някоя задача ни се струва непосилна, се отключва отрицателният стрес (дистрес). Той блокира ума и тялото, прави ни страхливи и ни разваля настроението. Ако натоварването продължи, тоест тялото постоянно се намира в тревожна готовност и липсва баланс, рано или късно здравето започва да страда.

Типичните симптоми на стрес

Когато енергийните запаси се изразходват, способността за концентрация и производителност намалява, настъпва умора и изтощение, сънят се нарушава и кръвното налягане се покачва. Стомахът и червата се бунтуват, главоболието и болките в гърба също са типични симптоми при продължителен стрес. Ставаме по-податливи на болести, понеже хроничният стрес отслабва имунната система. Той се отразява и на душевното ни състояние, като първите признаци са нервност и раздразнителност. Много хора, подложени на стрес, страдат от тревожност и натрапчиви мисли. Най-вече нощем мислите се въртят в кръг и не ни дават покой.

Стресовият фактор Корона

Пандемията от Корона обърна живота ни с главата надолу. Към притеснението да не се заразим от вируса се прибавиха ограниченията, екзистенциалните страхове и допълнителното натоварване от дистанционното обучение и работата от дома. Всичко това ни причини стрес – най-вече за психиката. Все повече хора потърсиха услугите на психиатрите и психотерапевтите.

Как да намалим стреса

Много от причините за стреса могат да бъдат отстранени, а други – поне смекчени. Ако не можете да премахнете веднага някои стресови фактори, може да се опитате да промените отношението си. Това, което ни стресира и как се справяме, зависи и от нашето поведение. Негативни мисловни модели от рода на „Няма да успея“ или „Всичко е просто ужасно!“ само подсилват напрежението. Нагласата също играе роля, когато става дума за стрес, който сами си причиняваме. Защото често собственият ни перфекционизъм е виновен, че сме толкова претоварени. Да свършим всичко сами, да не сбъркаме някъде, да отговорим на очакванията – така неусетно човек се затрупва с работа. Молете семейството или колегите си за помощ, дори в началото да ви е трудно. И запазвайте търпение и самообладание, ако нещата не се случват така, както сте си представяли. Ако си разпределяте правилно времето, може би изобщо няма да се стигне до стрес – най-вече в работата. Правете си списъци със задачите и си структурирайте деня. Така ще запазите контрол и по-лесно ще си подреждате приоритетите. Но не планирайте прекалено много неща и си оставяйте „дупки“, в случай че се появи нещо непредвидено. Щом изпълните една задача, задраскайте я от списъка – това ще ви мотивира допълнително.

Как да се спасим от капана на стреса

Колкото индивидуални са причините за напрежението, претоварването и натиска, толкова са и пътищата за справяне със стреса. Няма универсална рецепта за преодоляването му, но затова пък съществуват изпитани средства. Към тях спадат методите за отпускане като йога, тай-чи, автогенен тренинг или прогресивна мускулна релаксация. Спортът и разходките на чист въздух също помагат. Хората, които са склонни към умуване, не успяват винаги да се освободят от мислите си. За тях са по-подходящи успокоителните средства на билкова основа. Активни вещества като валериана, лавандула или пасифлора снемат умората и нервното напрежение и допринасят за здравия сън. Розовият златовръх пък е известен с това, че укрепва защитните сили на организма в стресови периоди и смекчава симптомите на изтощение. Препаратите на растителна основа се продават под формата на таблетки, дражета, капки или чай. Много от тях могат да се употребяват и през деня, без да предизвикат сънливост. Но за да разгърнат пълното си действие, трябва да ги приемате по-продължително време.

За да стабилизирате дългосрочно вътрешното си равновесие, помагат и хомеопатичните или антропософски комбинации със злато, ферум кварц и калиум фосфорикум, както и курс с Шуслерови соли 3, 5 и 7.