Усещането за страх започва от мозъка. Различни области и пътища в мозъка отговарят за реакцията ни към предполагаема опасност и тези реакции се пренасят към останалата част от организма, за да може той да реагира подобаващо.

Страхът, който изпитваме в съвремието, невинаги се изразява по един и същ начин. Той идва от инстинкт за оцеляване на мозъка, който съществува от хиляди години насам. Този инстинкт за самосъхранение е помагал на човека да оцелее, стимулирайки го да бягат от опасности подобно на хищно животно или природно бедствие. 

Но днес, макар и тези опасности да не са на преден план, мозъкът има същия този инстинкт, който се активира и когато изпитваме страх от неща, които не застрашават живота ни. "Модерните страхове" са значително по-абстрактни и невинаги включват опасност за живота, но въпреки това мозъкът може да не знае каква е разликата и да реагира по един и същ начин.

Когато изпитваме страх, на първо време той се появява от някаква предполагаема опасност в обкръжението. Когато възприемем нещо като опасно, тази информация се предава към амигдалата в мозъка. Още наречена бадемовидно тяло, амигдалата служи за преценяване на значимостта на дадената ситуация и именно в нея се определя реакцията ни към нея. 

За да може реакцията към опасността да е бърза, амигдалата пренебрегва различните области в мозъка, които се занимават с логическо, рационално мислене. 

Запомнянето на това какво е безопасно и какво е опасно се случва в хипокампуса.

Мозъкът е отговорен за начина, по който възприемаме страха. Но останалата част от организма е тази, която извършва съответната ни реакция. Изпращат се сигнали към мускулите предварително, за да ги приготвят за резки движения. Това включва не само мускулите на ръцете и краката, ами и тези при гърдите и корема с цел защита на жизненоважните органи под тях. Отделят се хормони като адреналин, които засягат всички органи. Повишава се сърдечния ритъм, за да може да се осигури достатъчното кръвоснабдяване на мускулите. Разширяват се дихателните пътища и се увеличава скоростта на дишането, което може да доведе до усещане за недостиг на въздух.

Понеже храносмилането не е приоритет при ситуация на предполагаема опасност, работата на червата се забавя и стомахът спира да е приоритет на организма, съответно до него не идват достатъчно кръв, кислород и хранителни вещества. Това е причината за „свиването“ на стомаха при страх. 

Източник: Puls.bg