Коронавирус картата на Европа е категорична: по-богатите държави от Западна Европа са пострадали повече от вируса, отколкото страните от източната половина на ЕС, почти без изключения.

Сравняването на ситуацията в различни страни може да бъде изпълнено с трудности и много фактори могат потенциално да изкривят числата. Но сравнението между Западна Европа, от една страна, и Централна и Източна Европа, от друга, показва разлика в размера на пандемията от коронавирус, която е твърде драстична, за да се игнорира.

Дори най-засегнатите страни от Централна и Източна Европа имат много по-ниски нива на заразяване и смъртност на глава на населението от западноевропейските държави, а някои статистически данни са наистина забележителни: Словакия е регистрирала само 1413 потвърдени случая и 25 смъртни случая. Съседна Австрия, която се смята за успешно справила се с предизвикателството на COVID-19, въпреки това има повече от 10 пъти повече инфектирани и 20 пъти повече смъртни случаи от Словакия, въпреки че е населението ѝ двойно по-малко.

Множество причини, които биха могли да допринесат за липсата на равномерно разпределение на вируса, вече са обсъдени като част от причините за разликите в различните страни. Така например по-ниската продължителност на живота означава по-малко уязвими възрастни хора все още живи и обратно – застаряващо население се приравнява с голяма рискова група. Сред причините попадат още по-ниска гъстота на населението, по-малко полети до Китай, по-малко направени тестове или дори просто късмет. Задължителното носене на маски на открито, сега обичайно за голяма част от Европа, беше приложено в много ранен етап от Чехия и Словакия и може би също е повлияло към спиране на разпространението на вируса.

Най-важната причина обаче изглежда е ранното блокиране /състояние на изолация или ограничен достъп до определени места, създаден като мярка за сигурност/, осъществено от почти всички страни в региона. Докато във Великобритания и други западноевропейски държави публичните и масовите събирания и събития все още се осъществяваха свободно през втората и третата седмица на март, в Централна и Източна Европа правителствата видяха какво се случва в Италия и приложиха бързи мерки за блокиране на всички масови мероприятия и наложиха облеченото по-късно в мерки „стойте си вкъщи“.

На много места страхът от недостатъчно финансиране и риск здравните системи да не издържат предопредели решителност и бързина в дейностите по налагане на социална изолация.

„Държави като Швеция и Обединеното кралство счетоха за по-разумно да претеглят редица възможни политики вместо да бъдат тласкани от ситуацията за предотвратяване на абсолютния крах на здравните им системи“, обяснява Бен Стенли, политолог от варшавския SWPS Университет.

Това също направи населението по-склонно да изпълнява заповедите, с далеч по-малко несъгласи от тези, които се наблюдаваха в Западна Европа или САЩ. „Именно фактът, че се чувствахме уязвими по отношение на нашата здравна система, накара хората да изпълняват мерките. Това е, защото не се доверявате на системата “, каза Иван Кръстев, български политолог.

Гърция, която също прилага ранно и стриктно блокиране на хората по домовете, за да избегне натиска върху здравата си система, е още една страна, в която коронавирус досега остава с впечатляващо ниско разпространение. При население от 11 милиона до момента са потвърдени само 2620 случая на коронавирус.

„Подобно на страните от Централна и Източна Европа, Гърция имаше съвсем реално усещане за нестабилността на здравната си система“, казва Джордж Пагулатос, политически икономист, който ръководи Гръцката фондация за европейска и външна политика. "Това подтикна правителството да предприеме спешни мерки по-рано от други западноевропейски правителства, които изпитваха по-голяма увереност по отношение на способността на техните системи да се справят с кризата."

Има надежда, че отговорът на COVID-19  ще помогне на Гърция да си възвърне международния престиж след години на борба с негативната слава на, тъй като еврозоната ги възприе като черните овце. И Гърция, и Чешката република бяха включени в групата от седем държави с успешна реакция срещу коронавирус. Именно те бяха свикани от австрийския канцлер Себастиан Курц, за да споделят най-добрите практики.

В Централна Европа битува схващането, че регионът не получава достатъчен кредит на доверие за по-ниския си брой заразени и реакциите се ограничават до покровителствено отношение от „стара“ Западна Европа към към  „новите“ страни от ЕС.

„Това отношение идва, след като 30 години ги поучаваме. Винаги, когато четете нещо за Източна Европа, това е нещо лошо. Вижте ни, страхотни сме, а вие сте ужасни. И тогава имате голяма криза, при която хората умират, тези, които са чели конско, се намират в пълен безпорядък, а мъмрените се справят по-добре. Не трябва ли да поразсъждаваме над това? “ пита Бранко Миланович, сръбско-американски икономист, специализиран в глобалните неравенства в доходите.

Стенли допълва още, че докато е мислил за концепции като „колониален манталитет“ от западната половина на Европа към останалата част на континента, то сега е налице „лека крайност заради ниските очаквания“, присъстваща в много медийни отразявания и нагласи към регион.

„Хората не са свикнали да търсят положителни примери в  Централна и Източна Европа“, заяви правителствен служител в една от страните в региона. „Отчасти това се дължи на стереотипите, но отчасти, за съжаление, е наша собствена заслуга. Начинът, по който нашите унгарски приятели използваха кризата, за да наложат ограничения, е трудно да се оправдае и често регионът се слага под общ знаменател.

Унгарският премиер Виктор Орбан използва кризата, за да прокара много критикувано законодателство, което му позволява да управлява с указ за неопределено време, докато правителството на Полша планира да проведе противоречиви президентски избори чрез пощенски вот този уикенд.

Вероника Ангел, румънски политолог, който в момента е в университета в Станфорд, заяви, че на някои страни в региона „се дава по-високо одобрение, отколкото трябва“ по повод техния отговор към COVID-19, пише в анализ на бртанския вестник "Гардиън". 

Тя похвали отговора на някои страни, включително Чехия и Словакия, и двете от тях имат сравнително добре финансирани здравни системи. „Но Унгария, Румъния и България са на ръба; всяко увеличение на случаите ще преобърне системата “, каза тя.

Властите в региона са наясно, че възможността за нов пик на инфекции винаги е налице. Поради тази причина много страни обмислят да облекчат рестриктивните мерки, но спазват строг граничен контрол, за да не допускат чуждестранни посетители или поне да карантират всички нови пристигащи.