Всяка една промяна води до дисбаланс на физическо или психическо ниво в организма на човек. Много често въвеждането на лятно часово време предизвиква десинхроноза - разминаване на ритъма на организма с ритъма на хронологичното време, хората усещат обща отпадналост, чувство на дезориентация и дезорганизираност.

По-чувствителни към смяната на времето са децата, възрастните хора и хората с хронични заболявания. Според проучване на университета "Лудвиг Максимилиан" в Мюнхен сред 55 000 души, смяната на часовото време влияе върху естествения ритъм на организма. Повечето хора се пригаждат към промените в рамките на един месец, като по-бързо се приспособяват хора на 30-35 години, които не работят в стресова среда. При всички останали се наблюдават сърдечно-съдови или нервно-психически промени.

Специалистите свързват изместването на стрелките с един час напред и с факта, че именно през периода април-юни са най-много случаите на инфаркти и инсулти. По данни на Световната здравна организация смяната с лятното часово време предизвиква безсъние при 40 и 45 на сто от хората в Европа, включително и в България. Промяната на часовото време има пряка връзка с епифизата, като отделянето на мелатонин, който способства за съня, значително намалява. Хората се чувстват непълноценни, неудовлетворени от това, което правят и това често води до депресивни състояния.

В друго шведско проучване, продължило 20 години, се твърди, че с 5% се увеличават сърдечно-съдовите инциденти след изместване на стрелките с един час напред през пролетта. Според изследване на университета Харвард с 15% се увеличава броят на пътно-транспортните произшествия непосредствено след смяната с лятно часово време.

В седмицата след смяната на времето нарастват и професионалните травми в минната промишленост, сочи изследването. В Япония, Китай и още в 153 държави не се прилага лятното часово време, то не се възприема и от определени религиозни общности. В Русия е отменено през 2010 г.

Източник: bestdoctors.bg