Със звук на сирени, проблясващи светлини и подредени в строй пожарни автомобили днес беше изпратен в пенсия инспектор Марин Панчев Събев – по начин, достоен за човек, превърнал професията си в мисия, а дълга – в смисъл на живота си. След почти четиридесет години служба в името на човешкия живот и сигурността, той сваля униформата, но оставя след себе си пример, който ще вдъхновява.

От първите си стъпки като пожарникар до работата си в оперативния център, инспектор Събев се утвърди като олицетворение на хладнокръвие в най-напрегнатите ситуации, на ред сред хаоса и на професионализъм, зад който стои голямо сърце. За своите колеги той не беше просто началник или дежурен – беше опора, наставник и приятел.

Дворът на пожарната се изпълни с хора, дошли да му отдадат заслужено уважение и да изразят своята признателност. Един от най-емоционалните моменти бе традиционното „къпане“ – символичен ритуал, извършен от Веселин Куманов, човекът, който някога го е посрещнал в службата. Същият, който през 1987 година е бил до него след първото му участие в пожар и го е приветствал по същия начин. Така един кръг се затвори – с почит, спомени и силни чувства.

Дори най-коравите мъже не успяха да скрият сълзите си. Защото тук не става дума просто за раздяла с колега, а с човек, с когото са споделяли тежки нощи, отговорни решения и моменти, в които всяка секунда е имала значение.

Марин Събев изрази благодарността си към своето „огнено семейство“, както и към най-близките си хора – съпругата и децата, които през годините са били неговата сигурна опора и с тревога са очаквали всяко негово завръщане от дежурство.

За последен път сирените прозвучаха в негова чест – не като предупреждение, а като израз на дълбоко уважение и признание.