Изключителни българи са родени на днешния 20 октомври в миналото.

Един от тях е Сава Филаретов. 

Роден е на 20 октомври 1825 г. в будното сливенско село Жеравна. От 1843 г. до 1848 г. учителства в Шумен, като в архива на Димитраки Хаджипанев е съхранен договора му за учителстване.Получава по-високо образование в гръцкото училище в Куручешме, Цариград, сетне в Одеската гимназия (1849 – 1852 г.), а след това завършва и Московския университет.

Завръща се в България и започва работа като учител в София, където отваря първото девическо училище. Филаретов развива активна обществена дейност, участва в църковно-националната борба, сътрудничи на български и руски списания и вестници.

Привлякъл с активността си вниманието на османските власти през 1861 г. Филаретов е принуден да напусне София и заминава за Русия. Още същата година успява да се върне в България като секретар на руското консулство в Одрин.

Умира от туберкулоза в Кайро на 13 ноември 1863, едва 38-годишен.

Марин Стоянов Дринов е български възрожденски историк, филолог и държавник, работил през по-голямата част от живота си в Русия. Той е един от основоположниците на българската историография, професор, член-съосновател и първи председател на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките. Брат е на революционера Найден Дринов.

Роден е на 20 октомври 838 г. в Панагюрище в голямото семейство на занаятчията Стоян Дринов. Двама от братята му, Найден и Пейо, са активни организатори и участници в Априлското въстание.

Учи в едно от първите класни училища в България при Атанас Чолаков и после Йордан Ненов. През 1852 г. става помощник-учител. След напускането на Ненов през 1855 г., Дринов и неговият близък другар – Нешо Бончев, са назначени за временни главни учители. Остават на тази позиция до 1858 г. В този период по заръка на съгражданина си Васил Чолаков събират народни песни, които изпращат в Москва. По-голямата част биват предадени на Константин Миладинов и влизат в сборника „Български народни песни“ (1861).

Борис Илиев Димовски е български художник – график и карикатурист. Един от най-известните български карикатуристи от своето поколение. Многократно награждаван за високи постижения в областта на карикатурата.

Роден е на 20 октомври 1925 г. в кукленското село Яврово. Завършва Художествената академия в София. Ученик на Илия Бешков.

Работи като художник във вестниците „Труд“ и „Стършел“, редактор и художник е в Българската национална телевизия. Рисува на живо в предаването „Всяка неделя“.

Съавтор на Радой Ралин в книгата „Люти чушки“, която предизвиква скандал през 1968 г.^[2][3]

Димовски илюстрира над 200 книги за деца и възрастни, сред които „Моля заповядайте“ – епиграми от Радой Ралин (1966), „Невчесани мисли“ от Станислав Йежи Лец (1968), „Мигове в кибритена кутийка“ от Олга Кръстева (1970), „Весели народни приказки“ (1974). Оформя театрални постановки като „Импровизация“ от Валери Петров и Радой Ралин (1961), „Божествена комедия“ от Исидор Щок (1967).^[1]

Депутат в 7 Велико Народно събрание и в 36 Народно събрание.

Умира на 26 март 2007 г.