Историите на забравените: Как една празнична вечер стопли сърцата на самотни пловдивчани ВИДЕО
През празничния декември повечето хора се обръщат към семействата си, подготвят се за уютни тържества и споделят топлина с най-близките. Но има и такива, които посрещат празниците сами – обитателите на домовете за възрастни хора. За тях Коледният бал, организиран от „Браво Пловдив“, беше незабравимо преживяване, което им подари не само празнична атмосфера, но и усещането, че са ценени и обичани.
Хората, настанени в Дома за възрастни хора „Св. Василий Велики“, бяха специални гости на събитието, което събра над 500 възрастни хора от целия град. Те пяха, танцуваха и се смяха от сърце в празнично украсената зала „Етра Хол“, връщайки се десетилетия назад, и показаха на младите как да се забавляват. С перфектна организация, богата програма, отрупани маси, топло отношение и подаръци за всеки, събитието остави прекрасни спомени за всички присъстващи.
За Мария, една от дамите в дома, празникът бе повече от емоционален. „Съпругът ми почина. Имам племенници, но рядко се виждам с тях. Затова съм безкрайно благодарна на организаторите – този бал ме върна като че ли в комсомола, едно време, когато всичко беше живо и весело“, сподели тя.
Много от възрастните хора разкриха пред нашия екип житейските си истории – често тежки, но разказани с достойнство.
Добра Тосева живее в дома вече десет години. „Мъжът ми почина, големият ми син замина за Испания. Хората ми се пръснаха и аз останах сама”, разказа жената. Навремето със съпруга й разделили имуществото между децата и вече няма нищо на свое име. „Малкият син ме прибра при тях, но аз не мога да живея с това семейство. Те са млади и аз тепърва да се вмествам при тях – не става. И реших да отида в старческия дом”, върна се назад в годините Добра Тосева.
Тя е родом от Бургас. Завършва образованието си в Димитровград, където работи като лаборант на летището за реактивни самолети. Там се запознава със съпруга си, който е войник, и двамата идват да живеят в Пловдив. Тук той работи като технически ръководител към строителна организация.
„Все казвах на майка ми: Аз ще се оженя далеч, за да се махна оттук. Виж какво нещо… Хубаво живяхме със съпруга ми, но той почина и аз какво да правя. Брат ми сега е самичък в Бургас в 120 квадрата апартамент. Той е на 91 години, едва се движи. И аз сама тук”, въздиша възрастната дама. И изразява огромната си благодарност към персонала на дома „Св. Василий Велики“, които се грижат много добре за всички обитатели.
Донка Дюлгерова, друга от празнуващите, призна, че балът ѝ е върнал жизнеността. „Това, което направиха, е разкош. Не е важно храната – важно е да живнем. От сърце благодаря на организаторите от името на всички домуващи”, каза жената.
Тя е разведена, има пет деца - всички в чужбина. „Разболях се, бях зле, имам два стента, мислех, че ще умра. Тогава преписах жилището си. Но прескочих трапа и накрая нямаше къде да отида. Домът за възрастни ме спаси. Персоналът – златни хора”, сподели жената.
От децата си е разочарована. „Не заслужавах – сама да ги изгледам, да им направя сватби, да им гледам децата, и накрая все едно не ставам за нищо. Вярно е, че млади със стари не върви, но все пак, родител си“, казва Донка.
Друга от обитателките на дома сподели и своята вяра, която ѝ е помогнала да премине през десетилетия самота. „Очаквам Господ да ни благослови. Живяла съм сама от 1990 г., не беше лесно. Но Бог дава сили. Вярвам, че има възкресение и че любов и радост има за всеки, който вярва“, категорична е тя.
