На 1 септември 1861 г. в Пловдив е открито Девическото училище „Благовещение“. През 1866 г. училището става трикласно. То се издържа с дарения, като най-голямото прави Кирил Нектариев от 40,000 гроша. Сред учителите в девическото училище са Т. Манева (първата) и Рада Киркович.

На 1 септември 1881 г. Девическото училище прераства в Областна девическа гимназия, издържано от дарения и българската църква. През 1878/1879 г. е преименувана на Първа девическа гимназия.

След Съединението гимназията минава под ведомството на Министерството на народната просвета с името Държавна девическа гимназия. Към гимназията е открит и пансион за ученичките. Сред учителите са: Франциска Сенлер-Шоурек директор, Екатерина Каравелова, Лудвиг Лукаш (чех, баща на ген. Лукаш), Иван Мърквичка, княгиня Турн-Таксис и др. Сградата на гимназията е по проект на арх. Йосиф Шнитер (днес Градска художествена галерия).

От 18 май 1947 г. носи името „Йорданка Чанкова“. Закрита е през 1963 г. и на нейно място е открит Техникум по строителство и архитектура „Йорданка Николова“. Днес техникумът носи името на арх. Камен Петков.

На 1септември1896 г. образовани и родолюбиви българки, сред които и Мария Найден-Герова, съпруга на видния български възрожденец Найден Геров, създават СТОПАНСКО УЧИЛИЩЕ „ПОСТОЯНСТВО“. Негови основатели са 40 пловдивчанки от едноименното женско благотворително дружество.

Първа учителка и директорка е госпожа Олга Станчева, завършила Солунската гимназия и курсове по бродерия в Прага. Целта на училището е да създава кадри по шев и кройки. Започва градежът на едно училище, което през годините ще се превърне в знак за професионализъм и успешна реализация. Издръжката е изцяло от женското благотворително дружество „Постоянство“.

През първата година се записват 56 ученички, а през втората са вече 110 (курсът на обучение е едногодишен). Обучават се в отделите: „Горни дрехи“ и „Бели дрехи“. Три години по-късно се въвеждат общообразователни предмети.

След приемането на закон и правилник за професионалните училища и упрaвлението им през 1907 г. училището започва работа по нова програма. Курсът на обучение става тригодишен. Завършилите получават майсторско свидетелство. От 01.04.1923 г. училището се води като средно специално, а от 1930 г. като Девическо професионално училище „Постоянство“. Въвежда се и ценз за прием на ученички. Постепенно училището добива признание.

През 1946 г. то е одържавено и се превръща в Първа девическа професионална гимназия „Постоянство“ с 4 годишен курс на обучение в три отдела: „Горно дамско облекло“, „Бели дрехи“ и „Обществено хранене“. Учениците придобиват средно образование и правото да продължат образованието си във ВУЗ.

През 1951 г. гимназията става техникум. Открива се отдел „Мъжко облекло“, а отделът „Обществено хранене“ е закрит. За първи път се приемат момчета. Работилниците се оборудват с универсални шевни машини. През същата година техникумът приема за свой патрон името на учителката от Хасково Ана Маймункова (Ана Май) активен синдикален деец.

Из "Енциклопедия на Пловдив", автор Божидар Тотев