Отдавна е ясно, че когато движим телата си, това влияе добре и на ума ни. Когато сме активни, кръвта ни циркулира по-добре, мозъкът става по-гъвкав и се намалява хроничното възпаление. Всичко това се смята, че ни помага да се предпазим от отслабване на паметта и мисленето, включително и от деменция, пише здравният портал Puls.bg.

Но въпреки че има много изследвания по темата, все още има въпроси без точен отговор.

Помага ли спортът за намаляване на риска от деменция на всяка възраст? Или е важно да започнем да тренираме, докато сме по-млади? А ако човек има по-висок генетичен риск, има ли изобщо смисъл да спортува?

Ново проучване дава едни от най-ясните отговори до момента. И резултатите потвърждават, че упражненията наистина помагат.

Проучването добавя и нещо ново - изглежда, че да останеш активен след 45-годишна възтаст, може да има защитен ефект, дори ако имаш генетична предразположеност към деменция.

Изследването се базира на данни от 4290 души, които участват в т.нар. Offspring кохорта на Framingham Heart Study. В изследването хората минават през редовни прегледи на всеки 4 до 8 месеца и съобщават колко се движат и какви дейности правят, в това число дали качват стълбите и дали тренират някакъв спорт.

Според възрастта си хората са разделени на три групи: млади възрастни, хора в средна възраст и по-възрастни участници.

За да разберат как движението влияе на риска от деменция, учените проследяват колко хора от всяка група развиват заболяването и на каква възраст получават диагнозата. После сравняват дали човек се движи малко, умерено или много, за да видят има ли връзка между упражненията и когнитивния спад.

Освен това проверяват и кой от участниците носи определен генетичен вариант, свързан с по-висок риск от Алцхаймер – алелът APOE ε4. В крайна сметка се оказва, че 13,2% от всички проследени участници развиват деменция, като повечето случаи са при по-възрастните.

Когато специалистите сравнили колко се движат хората, картината станала доста ясна. Тези, които са по-активни в средната и в по-късната си възраст, имат около 40-45% по-малък шанс да развият деменция. Това е почти наполовина по-нисък риск в сравнение с хората, които водят по-заседнал живот.

Любопитното е, че движението в групата с по-млади хора не показва същия ефект. Изглежда, че най-голямо значение има това как сме активни в по-късните етапи от живота си.

Оказва се и, че в средната възраст движението помага само на хората, които не са генетично предразположени да развият деменция. Но в по-късните години физическата активност намалява риска от деменция при всички – и при тези, които носят рисковия ген, и при тези, които не го носят.

Така че дори да сме генетично предразположени към когнитивни проблеми, ако останем активни дори като по-възрастни, можем да се предпазим.