Как щеше да изглежда Пловдив, ако след есента на 1944 година историята беше поела в друга посока? Отговор на този въпрос дават две изключително любопитни карти, публикувани от създателя на групата „ПловдивЪ оживява в цвят“ Пламен Кочев. Те са базирани на фрагменти от градоустройствения план, изработен през 1942 година от екипа на германския архитект Херман Янзен, и разкриват един почти непознат образ на града.

По тях могат да се видят не само предвидени нови булеварди, трамвайни линии, автобусни централи и мащабни преустройства, но и имената, които тогавашната власт е планирала да даде на едни от най-важните улици в Пловдив.

Най-ярко впечатление правят трите основни лъча, тръгващи от тогавашния гаров площад „Княз Фердинанд“. В проекта днешният булевард „Руски“ вече носи името „Адолф Хитлер“, бул. „Васил Априлов“ е преименуван на „Виктор Емануил“, а ул. „Велико Търново“ – на „Бенито Мусолини“. Любопитно е предположението на Пламен Кочев, че първоначалният замисъл вероятно е бил самата улица „Иван Вазов“ да носи името на италианския диктатор, но властта не е посмяла да заличи името на Патриарха на българската литература.

Историята обаче поема в друга посока. След политическите промени през септември 1944 година тези идеи остават само на хартия. Въпреки това част от градоустройствените решения, заложени в плана на Янзен, години по-късно все пак намират отражение в развитието на Пловдив, макар и в значително променен вид.

От блата и комари до един от символите на Пловдив

Историята на днешния булевард „Руски“ започва далеч по-прозаично.

До 1882 година на негово място имало големи ями, в които се изхвърляли отпадъци. Около тях се образували заблатени терени, превърнали се в развъдник на комари. Именно тогава Общинският съвет взема решение през тази местност да бъде прокарана нова улица.

Първата къща по нея е построена няколко години по-късно от бъдещия кмет Христо Дюкмеджиев. В началото на XX век улицата вече е оформена, а през 30-те години придобива познатия си облик – изградена е централната алея, засадени са първите чинари, а сградата на Търговската гимназия се превръща в главна палата на Пловдивския мострен панаир.

Името ѝ също следва политическите обрати на епохата. Първоначално се нарича „Цар Освободител“, през 1941 година става „Адолф Хитлер“, след края на войната за кратко възстановява старото си име, а впоследствие получава днешното си название – булевард „Руски“.

На този отрязък виждаме план на Хълма на Освободителите. Виждаме няколко застроени вече днес алеи, които са свързвали различните подстъпи към хълма. За мен най-интересна е улица "Олга", която явно е прекръстена на "Волга". Чудно коя ли ще е тази Олга, на която е кръстена улицата. Дали не е свързана с Димчо Дебелянов, който е живял на квартира там?

Булевард „Мао Дзъдун“ в Пловдив

Малцина знаят, че и днешният булевард „Източен“ е сменял няколко пъти името си.

След изграждането му през 50-те години той е наречен на китайския комунистически лидер Мао Дзъдун – знак за близките отношения между социалистическа България и Китай по онова време. След разрива между двете държави обаче името става неудобно и булевардът е преименуван на „Димитър Благоев“.

По-възрастните пловдивчани и днес често използват именно това название, макар след промените булевардът да получава сегашното си име – „Източен“.

Когато „Велико Търново“ става „Бенито Мусолини“

Политическите ветрове по време на Втората световна война достигат и до една от красивите улици край Главната.

През 1941 година ул. „Велико Търново“ е преименувана на „Бенито Мусолини“. Заедно с промяната на „Цар Освободител“ в „Адолф Хитлер“ това е част от тогавашната политика на България като съюзник на Германия и Италия.

След края на войната обаче старите имена са възстановени и тези преименувания остават само кратък епизод в историята на града.

Улица с американски президент

Не по-малко любопитна е съдбата на днешната улица „Цар Иван Александър“, която свързва бул. „Руски“ с централната градска част.

За известно време тя носи името на американския президент Франклин Делано Рузвелт. В продължение на години по фасадите на някои къщи дори могат да се видят стари табели с това название – малък, но красноречив спомен за различните политически епохи, през които преминава Пловдив.

Старите карти, публикувани от Пламен Кочев, показват не просто различни имена на улици. Те разказват как всяка историческа епоха оставя своя отпечатък върху града – понякога чрез нови булеварди, друг път чрез смяна на табелите. А зад всяко име стои цяла история за политиката, идеологиите и времето, в което Пловдив е живял.