Каква е реалната функция на Икономическа полиция в Пловдив – да защитава закона и интересите на българските граждани, или да действа като обслужващ механизъм на частни финансови структури? Този въпрос не просто възниква, а се налага неизбежно, след като служители на звеното демонстрират поведение, което напомня повече на логистична подкрепа за едрия капитал, отколкото на орган за противодействие на икономическите престъпления.
Случаят с българския предприемач и собственик на АГ „Селена“ Николай Йорданов показва нагледно как институционалната власт може да бъде използвана за решаване на частни финансови спорове. Показно, демонстративно и с участието на държавен ресурс.
Макар че Икономическа полиция не е известна с бързи реакции по сигнали с висока обществена значимост, по този конкретен казус звеното демонстрира завидна оперативност. На пожар тази сутрин Николай Йорданов е бил извикан за „рутинна среща“ във връзка с две производства, възложени на Икономическа полиция.
Докато Йорданов се намира в сградата на полицията, пред нея в автомобил „Опел Астра“ го изчакват двама младежи, които впоследствие се оказват призовкари. В момента, в който той напуска сградата, двамата правят опит да му връчат документи – най-вероятно свързани с обявяване на кредита му към „Си Финанси“ за предсрочно изискуем по схемата, която TrafficNews.bg вече описа.
Йорданов отказва да приеме документите, тъй като не се чувства добре и му е прилошало, като моли призовкарите да го потърсят на постоянния му адрес или на работното място. Вместо това те започват настойчиво да му бутат книжата в ръцете, въпреки изричния отказ.
Тук възниква ключовият въпрос – откъде двамата призовкари са разбрали точното местонахождение на Николай Йорданов в конкретния момент? Вариантът да са го следили от София, където той живее, звучи несериозно. Много по-логичното обяснение е, че цялата ситуация е предварително организирана, като информацията е подадена отвътре.
Дали това е станало по инициатива на конкретен служител, или с знанието – а може би и по разпореждане – на началника на Икономическа полиция в Пловдив Георги Боюклев, е въпрос, който трябва да получи отговор пред директора на ОД на МВР – Пловдив.
Още по-показателен е отговорът на единия от призовкарите на въпроса откъде знаят, че Йорданов се намира в сградата на Икономическа полиция – от съд, прокуратура или полиция. Усмихнатият отговор е кратък: „Питайте взискателя", след като малдежът е констатирал, че е "получил отказ", макар никой да не е казал подобно нещо.
Изключвайки, че по този казус „взискател“ няма, с този отговор всякакви съмнения отпадат. Очевидно е, че между финансовата къща „Си Финанси“ и представители на Икономическа полиция има комуникация, която надхвърля допустимото. Това вече не е административно съдействие, а брутално срастване на институционална власт с корпоративен интерес.
И тук проблемът не е в опита да бъде връчен документ или призовка. Проблемът е, че ресурсът, авторитетът и вътрешната информация на Икономическа полиция се използват в полза на частна компания, занимаваща се с кредити и заеми. Това е подмяна на ролята на държавата.
Затова въпросът вече не е дали някой е прекрачил границата, а кой и защо е позволил това. Дали "стимулът" отвън е надделял при конкретни служители или техни началници. Това не е първи подобен случай, в който служители на Икономическа полиция не само си превишават правомощията, но и обслужват чужди интереси при разпити и рутинни проверки на граждани, под личното давление на временно изпълняващият функцията началник на звеното. В този смисъл това е начин на работа , който се мултиплицира и се превръща в модел, който потъпква обществения интерес.
Мълчанието по тези въпроси няма да бъде неутрално, то ще бъде признание, че Икономическа полиция в Пловдив е престанала да служи на закона и е започнала да обслужва частни интереси.