Художникът Добри Добрев, увековечил Перущица в картина, е едни от 35-те почетни граждани на града.
Той е един от майсторите на историческата тема, на пейзажа, портрета и жанровата композиция в българската живопис от втората половина на 20 век
Добри Павлов Добрев е роден на 3 август 1927 година в Горно Сахране, Казанлъшко. Фамилията му произхожда от семействата на известните шипченски родове Керестелиевци, Хаджиивановци и Узуновци, част от които след опожаряването на имотите им се преселват в това съседно село. Основното и прогимназиалното си образование получава съответно в родното село и в Долно Сахране, а гимназиалното - в Казанлък. Тук се поражда мечтата му да стане художник. За това определено има заслуга Чудомир, в чийто кръжок по рисуване Добри Добрев попада.
През есента на 1945 година заминава за София, където през 1946 и 47 година следва славянска филология в Софийския университет. Година по-късно постъпва в Художествената академия, където учи живопис при професорите Цено Тодоров и Кирил Цонев, а по-късно - в ателието на Дечко Узунов. Завършването на Академията през 1954 година е свързано с дипломната му творба „Защитата на Перущица”, чието представяне на общата художествена изложба през същата година ще раздели журито на две противоположни мнения.
През следващите години името му все по-често ще намира място в обсъжданията на националните изложби. В емблематичната Първа обща изложба на младите художници през 1961 година участва с две творби - „Младост” и „Българка”, които пораждат ранната му популярност.
В Общата художествена изложба през 1962 година е включен с композицията си „Семейство”, участието му с композицията „Народът въстава” в ОХИ 1963 година е отличено с Втора награда на СБХ, през 1965 година представя пет свои картини за Общата изложба на казанлъшките художници и т.н. - изложба след изложба.
Значителна част от творчеството на Добри Добрев е посветено на историческата тема. Слагайки началото ѝ с дипломната си работа „Защитата на Перущица” през 1954 година, той създава една внушителна поредица от големи платна с многофигурни композиции, в които търси лаконичното представяне на редица епични събития от българската средновековна, възрожденска и нова история.
Сред тях са споменатата „Народът въстана” /1963/, „Битката на Калоян с кръстоносците при Одрин - 1205 г.” /1968/, за която е удостоен с наградата на София и наградата на Министерството на отбраната, „Боят при клокотница” /1971/, „Селски бунт - 1900” /1977/, „Васил Левски в затвора” /1989/. Към тази поредица композиции спадат „Аспаруховата конница”, „Падането на Търново’, „Цар Иван Шишман отива на бой с турците”, „Солунските двама братя”, „Избиване на първенците”, „Поп Богомил”, „Скобелев минава Балкана” и т.н.
Добри Добрев умира на 2 декември 2003 година в София.
Негови произведения притежават НХГ, СГХГ, Военноисторически музей, Министерски съвет, Президентство, художествените галерии в страната, частни колекции в Германия, Великобритания, Русия, Хърватска, Австрия, Франция, Италия, Рсия, Япония, Аржнтина и др.