Христос воскресе! Воистина воскресе!

Великден е денят, в който християните честват Възкресението на Сина Божи Иисус Христос.

В християнската религия на Възкресение Христово се чества възкръсването на Иисус Христос. То е на третия ден, след като Христос е разпънат на кръст и погребан. Празната гробница е видяна от жените мироносици, посетили гроба. След това Иисус Христос се явява на Мария Магдалена, а после и на апостолите.

Последованието, свързано със запалването на свещите, е заимствано от подобно, което се извършва в Йерусалим, в храма „Св. Възкресение“, при слизането на Благодатния огън. От трисвещника всички присъстващи палят своите свещи (които по традиция носят по домовете си). При пеене на тропара „Воскресение Твое Христе Спасе“ всички излизат от храма. Точно в полунощ и извън храма при биене на камбаните свещеникът обявява Възкресението с думите „Христос Воскресе“. При обявяването на Възкресението се пее празничният тропар и се обикаля кръстопоклонно иконата на Възкресението, положена на специален аналой, след това се чете Евангелие и Апостол. 

Още ранните християни са почитали мястото на разпятието и погребението на Иисус Христос, което тогава се е намирало извън чертите на Стария град.

Първата църква на Божи гроб, който се намира в този храм, е издигната по инициатива на откривателката на Животворния кръст и майка на св. Константин Велики света Елена. Строена е под надзора на патриарх Макарий Йерусалимски заедно с частично запазената базилика във Витлеем. Освен Божи гроб, в храма се намира място на Голгота и мястото, на което е открито Дървото на живота.

Първият и величествен за времето си храм на Възкресението на мястото е осветен в присъствието на император Константин Велики и представители на православното духовенство на 13 септември 335 г. (стар стил).

На Възкресение Христово Православната църква отбелязва символичното обновление на храма – тоест времето от началото на Великите пости, през което до този ден църковния интериор и облеклата на свещениците са в тъмни цветове, изразявайки съпричастност с Божията жертвоготовност и страданията му и същевременно показвайки разкаяние заради греховността човешка.

Българите са от първите народи със свое храмово пространство непосредствено до Божи гроб още по времето на Първото българско царство и единствени между славянските народи.

В своите спомени за поклонническото си пътуване до Йерусалим през 1858 г. възрожденският българин Димитър Паничков предава разказа на български свещеник, според който още по времето на цар Симеон Велики в Светия град съществувал голям български манастир „Св. Симеон“. Той бил обитаван от български монаси чак до началото на 19 век. Освен това, „някога абисинската стаичка до Светия гроб и черквата свети Яков също били български“.