Д-р Светлана Бояджиева, психиатър и специалист с дългогодишен опит в областта на психичните разстройства на храненето, разказва за заболяването на база дългогодишния си опит с пациенти.

 

Д-р Бояджиева твърдо вярва, че повишаването информираността на обществото е част от превенцията на хранителните разстройства. Убедена е, че табутата около тях трябва да бъдат премахнати, защото пречат за оказването на адекватни грижи за хората с подобни проблеми. Сигурна е, че говоренето и споделянето за хранителните разстройства е важна част от преодоляването им. Затова дава отговор на въпросите, които най-често е срещала в своята практика.

 

 

Хранителните разстройства или по-точно психичните разстройства на храненето (анорексия нервоза, булимия нервоза, пристъпно или компулсивно преяждане, синдром на нощно хранене, орторексия, бигорексия и др.) са комплексни заболявания. Отличават се с цялостно засягане на психиката, животозастрашаващи телесни усложнения, висока смъртност и необходимост от комплексно и продължително лечение. Независимо от названието, при тези състояния нарушеното хранително поведение е само външна проява и се дължи на по-дълбоки, комплексни, емоционални, психологични и личностови проблеми.

 

Хранителните разстройства са резултат от взаимодействието на редица фактори от биологично, психологично, семейно и социо-културално естество, които в различни комбинации играят ролята на предразполагащи, отключващи и поддържащи заболяването фактори.

Най-общо, във възникването на заболяването участват три основни компонента:

- генетиката и биологията на дадения човек;

- индивидуалното физическо и психическо развитие; отглеждането в семейство с определени възгледи; взаимоотношения и стил на родителстване; житейската история с нейните психични травми, стрес и пр.;

- фактори на средата като културата и обществото, в което живее даденият човек, с неговите възгледи, ценности и модели за идентификация.

Генетичната предразположеност сама по себе си не означава, че даденият човек ще се разболее. Тя може да остане латентна през целия живот (както е при редица заболявания), но го поставя в риск за хранително разстройство при определени обстоятелства в живота (стрес, кризи на възрастта, психични травми и пр.) и при определени характеристики на средата. Доколкото в нашето съвремие спазването на диети като начин на живот е много разпространено, то рискът за отключване на латентната предразположеност е доста висок.

 

 

Изключително важно е да се знае, че винаги заболяването се отключва от промяна в храненето: несъзнавано ограничаване на храненето при житейски проблеми, телесни заболявания, депресивност и пр. Също и при съзнателно ограничаване на храненето с цел отслабване или подобряване на здравето. И в двата случая, с времето, несъобразеният с хранителните и енергийните нужди на организма хранителен прием води до промени в невромедиаторните системи и оттам във функцията на мозъка и психиката, които правят навъзможно прекратяването на болестното хранително поведение или до развитие на хранително разстройство. Веднъж възникнало, то обхваща и доминира през целия живот - ежедневието, поведението, мисленето, преживяванията, интересите, самочувствието и т. н. - и нанася тежки поражения върху тялото и психиката, които, оставени без лечение, могат да доведат и до фатален край.

 

 

От огромно значение за успешното преодоляване на тези сериозни, животозастрашаващи състояния е възможно най-ранно да се започне специализирано лечение. Това е така, защото продължителността на съществуване на нелекувано заболяване категорично се оказва един от най-важните прогностични фактори за изхода от него. Общопрактикуващите лекари имат най-съществена роля за ранното откриване на заболелите и своевременното им насочване за специализирано лечение още в началния стадий, преди заболяването да е прогресирало.

 

Дълго разглеждани като редки заболявания, хранителните разстройства достигат своя апогей в края на 20-ти и началото на 21-ви век, когато разпространението им в световен мащаб придобива “епидемичен характер”. До преди десетина години те се считаха за заболявания на женския пол, пубертетната и младата възраст, бялата раса и групите с по-висок социално-икономически статус. Постепенно всички тези параметри бяха надскочени и днес те засягат жени и мъже от всички възрасти, прослойки, раси и култури, както и деца под 12-годишна възраст.

 

Ако забележите следните промени в поведението и теглото на Ваш близък, има голяма вероятност той да страда от хранително разстройство:

- значително намаляване, повишаване или вариране на теглото;

- промени в хранителните навици и предпочитания; ограничаване асортимента и количеството на приеманата храна; фанатичен стремеж за контрол на храненето чрез стриктни правила, спазвани безкомпромисно до степен на ритуализация; напрежение и паника при отклонения от предвидения режим;

- доминиращ интерес към храненето, теглото, фигурата; превръщане на техния контрол в основен критерий за самооценка;

- прекомерна двигателна активност с цел изразходване на енергия;

- самопредизвикано повръщане, злоупотреба със слабителни и диуретични средства;

- потиснато и променливо настроение, повишена раздразнителност, емоционална изолираност и отчужденост;

- нарушения или спиране на менструалния цикъл (при жените); суха кожа, сини и студени крайници, непоносимост към студ, ниско кръвно налягане, забавен пулс и пр.

 

При наличие на подобни отклонения, като описаните по-горе, специализираната психиатрична консултация е задължителна и не бива да се губи време в опити за самостоятелно справяне с проблема.

 

Пълното излекуване е възможно както с подходящите специализирани грижи, така и с разбирането на пациента за необходимостта от лечение и разбира се, подкрепата на близките и приятелите му.

 

Източник: ВМА