Хирурзи от „УМБАЛ-Пловдив“ направиха операция на изключително рядкото усложнение на жлъчно-каменната болест – билиарен илеус, на 76-годишна пациентка. При него жлъчен камък е пробил стената на възпалително променен жлъчен мехур и мигрирал по хода на чревния тракт, като се е заклещил в крайната част на тънкото черво и е причинил чревна непроходимост.

Отстраненият конкремент е с големина 4,5/3 см, а успешната интервенция е извършена с помощта на модерната апаратура, с която разполага болницата, и под ръководството на началника на отделението д-р Йордан Йорданов.

Той обясни, че жената страдала от безсимптомно протичаща жлъчно-каменна болест от години. Повод за спешната операция става чревна непроходимост, причинена от заклещването на камъка в най-крайната част на тънкото черво, която е и най-тясната част анатомично в тънкочревния тракт и най-честата локализация на стоп. След продължилата близо 2,5 часа оперативна интервенция пациентката е приведена в Интензивното отделение, където се възстановява и е в добро общо състояние.

Билиарният илеус, при който камъкът от жлъчния мехур запушва чревния тракт, е изключително рядко усложнение на жлъчно-каменната болест с честото между 1 и 4% от всички видове механичен илеус, посочи д-р Йорданов. От него страдат повече жени над 50 г., като най-често се отстраняват конкременти с големина около 2,5 см. Локализират се в крайната част на тънкото черво. Те стигат дотам, след като пробиват стената на възпален жлъчен мехур и мигрират в съседен орган – стомах, 12-пръстник, тънко или дебело черво. Засяга по-често възрастни хора с множество придружаващи заболявания, поради което и смъртността при тях е между 10 и 30 процента.

Моята препоръка към болните, диагностицирани с жлъчно-каменна болест, е да се доверяват на хирурзите, които могат да проведат адекватно лечение и да ги избавят от проблемите, заяви началникът на отделението. Той припомни, че в съвременната медицина, и в болници като „УМБАЛ-Пловдив“, лапароскопските интервенции за лечение на жлъчно-каменната болест и усложненията й са рутинна практика и се понасят по-леко от пациентите с намален болничен престой и по-бързо възстановяване.