По данни на Световната здравна организация (СЗО) България е сред лидерите по консумация на алкохол в Европа и света.

Статистиката сочи, че през 2022 г. в България средната консумация на човек от населението над 15 години, измерено в еквивалент на чист алкохол, е 11,2 литра годишно.

От тях 4,7 литра се падат на бирата, 1,2 литра на виното, 5,1 - напитки с висок алкохолен процент, и 0,2 са друг вид алкохол.

Докато за доста хора това е нещо нормално и даже повод за гордост, за съжаление, проблемите, до които потреблението на алкохол води, са често игнорирани и пренебрегвани, пише БНР.

На пръв поглед числата на годишното алкохолно потребление нe звучат особено притеснителни, само че употребата в този случай е измерено в литри чист алкохол, а не в брой напитки.

За илюстрация, 4,7 литра чист алкохол от бирени напитки се равняват на 188 стандартни бирени бутилки от 500 мл с 5% съдържание на алкохол. 
При виното 1,2 литра чист алкохол е еквивалент на 13,3 бутилки от 750 мл с 12% алкохолно съдържание.
И накрая -  5,1 литра чист алкохол при напитките с високо алкохолно съдържание се равняват на 18,2 бутилки спиртни напитки с обем 700 мл. и 40% алкохолно съдържание.

Това ниво на потребление в България води до притеснителни ефекти.

На първо място, количеството консумиран алкохол в България води до 6,4 години живот, прекарани в болест по данни на СЗО за 2019 година за населението над 15 години. За мъжете това число е 9,5, а за жените - 2,7. Този индикатор измерва броят загубени години в добро здраве,  поради преживяно заболяване или преждевременна смърт. Това означава, че българите губят средно над 6 години в добро здраве поради употребата на алкохол.

В допълнение към тази статистика възрастово коригираният брой на смъртни случаи на 100 000 човека за 2019 г. поради употребата на алкохол е 38,9, като при мъжете отново е по-висок (70,3), отколкото при жените  (13). Коефициентът на смъртност на 100 000 човека от населението над 15-годишна възраст от рак поради консумацията на алкохол е 10,7-  18,9 при мъжете и 4,3 при жените.

Смъртността от чернодробна цироза е 15,7 -  27,5 за мъжете, и 5 за жените; а при трагичните случаи на автомобилни катастрофи процентът е 4,1 при общото население, 6,8 при мъжете, и 1,4 при жените. Статистика, която очаквано потвърждава, че вредите от прекомерната употреба на алкохол се понасят в значително по-висока степен от мъжете.  

Важно е също да се отбележи, че проблемът засяга всички възрасти. По данни на Европейски училищен изследователски проект за алкохол и друга наркотици (ESPAD), повече от 40% от българските ученици през 2024 г. са били изпили първата си чаша алкохол на възраст под 13 години, а над 14% от тях за първи път са се напили на възраст под 13 години.

Освен това близо 25% от учениците са изпивали поне по една алкохолна напитка в повече от 10 случая през 2024 година, а над 25% - в 3 до 9 случая. Над 73% от тях смятат, че би било лесно да се сдобият с бира, при виното този дял надхвърля 62%, а при дестилирания алкохол е над 56%.

Това показва, че контролът над покупката на алкохолни напитки от непълнолетни не е ефективен, въпреки изричната забрана в закона.