Докато милиони в целия свят чакаха със затаен дъх заветната дата 19 ноември, за да влязат в света на GTA 6 и Vice City, част от Пловдив отдавна живее в тази игра и виртуална реалност. Историята с метаморфозата на местния играч Иван Пашов удивително прилича на тази на главния герой в играта Джейсън Дювал – израснал на улицата, работил за наркотрафиканти, а след това влязъл в армията, за да избяга от престъпното си минало.
И тук идват още интересни общи черти – и двамата използват похвати с манипулации и откровено лицемерие, за да постигнат целите си. Единият – бизнес империя, другият – може би кметско място, кресло на общински съветник или поне някоя друга кооперация в повече.
Иван Пашов вече не просто ходи по спортните събития, за които твърди, че са се случили благодарение на него. Той казва, че е финансирал всички спортни събития в Пловдив. Няма Община, няма Министерство, няма клубове, няма спонсори – има само Иван Пашов.
Още по-удивителното е, че това той вече не го разказва само сред приятели, не го разказва само в своя виртуален свят в социалните мрежи, а го говори и пред деца в образователни институции.
Напълно неясно е как бизнесменът, който има присъда за участие в ОПГ за разпространение на наркотици, е попаднал в общинска детска градина в район „Западен“, а още по-неясно е какво прави и сред ученици в общинско училище в район „Тракия“. Пред невръстните деца той прави „физзарядка“, а пред учениците изнася „мотивираща реч“. В профила му пише, че „лично“ директорите са отправили поканата към него. Тук изникват и въпросите защо са го поканили, каква е темата на мотивационната му реч, защо е избран именно той и знаело ли е ръководството за съдебното му минало?
Ако оставим настрана децата в детската градина, които се превръщат в негов декор за реклама в социалните мрежи, въпросът е какво прави Иван Пашов сред тийнейджъри?
Как ги мотивира и за какво? Какво всъщност показва той? Че всеки един осъден за наркоразпространение може да изтрие кампанията си в GTA и да се прехвърли в политическа игра? Мотивира ги с това, че първо може да бие хора по заведения, да разпространява наркотици, да лежи по арестите, а накрая да се превърне в „спортен деятел“ и „меценат“ (б.а. – лично той се пише като такъв, но не е ясно какво влага в тази дума)? И тук отново идваме до това – кой всъщност прави не само индулгенция, а и аудиенция в общинските спортни и образователни структури в Пловдив?
Кметът знае ли? Всъщност кметът правил ли е „физзарядка“ в детска градина или изнасял ли е „мотивираща реч“ в средно училище? Сигурно това не е негова работа, но със сигурност не е работа и на човек с минало като на Иван Пашов.
И докато Община Пловдив продължава да позволява на Пашов да прави каквото си иска в града – от това да обсебва общински обекти, да лепи плакати из целия град, да влиза на спортни събития и да си приписва заслугите, а накрая и да отиде в градини и училища, то превръщането на града в нискобюджетна аналогия на GTA е трагикомично. Ако някой в Община Пловдив, и по-точно кметът, най-после не предприеме мерки, то размиването между действителност и виртуална реалност ще продължи, докато не остане само второто.
Разликата между GTA и случващото се в Пловдив е, че във видеоиграта поне има правила, мисии и последствия. В действителността под тепетата засега остава въпросът кой позволява общинските институции да се превръщат в декор за нечия лична кампания и още по-нещо по-важно – дали не е режисирано от някого, за да има удобен съперник след това, или пък коалиционен партньор?