Помислих си: каква щастлива жена! При мен съвсем не е така. Животът ми е същински вихър, мисля постоянно и анализирам, опитвам да разбера какво съм направила погрешно, какво е могло да е по-добре.

Психолози наричат това състояние рефлексия. Някои казват, че това е за слаби и мнителни, а други са уверени, че само така личността израства, пише obekti.bg.

Щастливият живот не са шестиците в бележника, не е висока длъжност, не е свой дом. Това е душевен баланс: на човека му харесва неговото настояще. Видях при някого статус: харесвали ти човекът, който си станал?

Приемането на възрастта, на външността, на страната, на културата. Умение да простиш и да се възхищаваш на прекрасното. На този фон – парите са прах.

Може ли човек във всеки един момент да промени съдбата си? Философите спорят за това от векове.

Мъдрите японци са стигнали до извода, че щастливата съдба е пътят, който трябва да се следва. Главното е, да не допускаме три главни грешки.

Първата: завист

Завистта е токсична отрова за завиждащия.

Само най-силните могат да смъкнат кожата на змията-завист и да си направят колан.

Останалите, завистта ги трови, изгаря ги отвътре. Как да престанете да завиждате? Като разберете, че е безсмислено да сравнявате хората. При някой късмета се усмихва през младостта, при други през старостта. И любовта също.

Втората: навика да бързаш

Бързането е съзнателен отказ от стратегия.

Модните книги по тайм-менеджмънт използват термин многозадачност и висока лична ефективност. В училище трябва да се постъпва на 6 години, ВУЗ да завършиш на 18, да се захващаш за няколко проекта, и с омъжването да побързаш – докато не са разграбили свестните мъже. Да родиш по-бързо, за да се „отчетеш“. И да се пенсионираш по-рано.

Ако не бързаш, ще чакаш на опашката и ще се задоволяваш с огризките.

„Който е разбрал живота – повече не бърза“ – пише Омар Хайям. Не се налага да се съмняваме в мъдростта му.

Кой е прав?

Японците вярват: няма никакви отпътуващи влакове и последни вагони. Всичко се случва, когато трябва. Ако не се е случило, събитията не са узрели. Нали няма да ви дойде наум да учите да ходи тримесечно бебе или да раждате на на шестия месец от бременността.

„Природата не бърза за никъде и винаги успява“

Хората искат да получат всичко, колкото се може по-рано, колкото се може повече, нямат търпение да докажат, че са най-добрите, най-силните, най-опитните. Не винаги стига енергията за такава конкуренция. Много е вероятно да прегорите. И… да започнете да завиждате на другите.

Трябва да свикнете да мислите мащабно: това, което днес ви потиска, утре ще е вашата сила.

Трета: алчност

Лакомията е дисбаланс в отношенията със света.

Всеки има каквото заслужава и не трябва да го споделя? Не, тази точка не е за подаяние и алчност. А за емоционалната лакомия. Всеки иска да има добър приятел – но не всеки иска да бъде такъв. Колко са равнодушните, озлобени хора, зациклени на проблемите си, обидени на живота.

Важно е да не се забравя:

Пътят, за който говоря философите, не се появява от само себе си под краката. Той се проявява тогава, когато човекът е устремен, знае, къде отива. Без план и посока, за съжаление, не напредваме, стоим на едно място.

„Ако не знаеш, какво искаш, в крайна сметка ще останеш, с каквото не искаш“.