На днешната дата през 1887 г. полският филолог Людвик Заменхоф публикува книгата си "Международен език", която е на практика и първият учебник по изучаване на създадения от него език eсперанто.

Есперанто (Esperanto Esperanto ) е най-разпространеният изкуствен международен спомагателен език. Първоначалното име на езика е Internacia Lingvo (международен език), а днешното му наименование идва от Doktoro Esperanto - псевдонимът, под който Заменхоф публикува „Първа книга“ („Unua Libro“) - първото описание на новия език, издадено през 1887 година.

Намерението на Заменхоф е да създаде лесен за научаване и политически неутрален език, който да служи като помощно средство в международното общуване, насърчавайки мира и разбирателството между народите. Първият международен есперантистки конгрес се провежда във френския град Булон сюр Мер през 1905 година. Той е последван от ежегодни международни конференции и срещи в различни части на света.

Людвик Заменхоф е роден в Бялисток, Полша в семейство на полски евреи. В този град освен поляците живеят още беларуси, евреи, немци и руснаци. Това породило в него идеята за създаването на един общ език, защото различните езици пречели на общуването между хората.

26 юли 1887 може да се смята за рождена дата на езика есперанто, защото тогава Заменхоф издал на руски пособие с правилата на езика, а през същата година и на полски, немски, френски и английски.

Към този учебник има огромен интерес в целия свят и особено в Европа. Заменхоф нарича този език първоначално internacia lingvo (международен език). Той започва да се подписва Doktoro Esperanto. Неговият подпис дава и името на езика. Esperanto означава човек, който се надява. През 1905 във Франция се провежда първия конгрес по есперанто, на който Заменхоф получил Ордена на Почетния легион.

Българският Есперантски Съюз (La Bulgara Esperantista Asocio) е създаден още в 1907. Езикът есперанто е наистина много лесен и се учи страшно бързо.

Има 16 прости граматически правила, които улесняват изучаването му. Азбуката е латиница с 28 букви, някои с диакритични знаци. Чете се, както се пише и се пише, както се говори. Образуването на нови думи е лесно, ако се следват правилата. Няма род. Всички съществителни завършват на O, всички прилагателни на A, всички наречия на E и всички глаголни инфинитиви на I. Глаголите нямат спрежение.

В сегашно време окончанието е AS, в минало е IS и в бъдеще е OS. Условното наклонение има окончание US, а повелителното е с окончание U. Множественото число се образува с окончание J при съществителни и прилагателни. Има и винителен падеж, при който окончанието е N. Характерно за езика есперанто е, че за корени на думите са използвани само европейски езици.

По различни оценки в наши дни броят на говорещите есперанто е между 30 хиляди и 2 милиона души, като за около 1000 души езикът е роден. Макар че езикът няма официален статут в никоя страна, през 1921 година той е препоръчан от Френската академия на науките, а през 1954 година с Резолюцията от Монтевидео получава признание от ЮНЕСКО, която установява официални отношения със Световната есперантска асоциация. Есперанто има съществено представяне в над сто страни, като използването му е най-разпространено в Европа, Източна Азия и Южна Америка.