Големите личности на Пловдив: Арх. Йосиф Шнитер - градоустроителят на Пловдив СНИМКИ

Автор: Plovdiv Now 14871
Големите личности на Пловдив: Арх. Йосиф Шнитер - градоустроителят на Пловдив СНИМКИ

Йосиф Шнитер е роден в Нови Биджов, Чехия през 1852 г. Завършил е Строителния факултет на Политехническия институт във Виена и е специалист по фортификации. Идва в България като доброволец в Руско-Турската война. Проектира понтонните мостове на Дунава и фортификационните съоръжения при атаката на Плевен. Там е ранен и за проявен героизъм е награден със сабя от генерал Тотлебен.

След войната се заселва в Пловдив, където живее 36 години. Започва частна практика, но по-късно през същата 1878 година е назначен за главен инженер и началник на техническата служба на община Пловдив – длъжност, която той не изоставя до смъртта си през 1914 г.

Арх. Шнитер приема българско поданство през 1906 г., и след 36 години активна творческа дейност, посветена на обичания от него Пловдив, той умира като един от най-достойните му граждани, едва на 62-годишна възраст. Краят на големия архитект е също така драматичен, какъвто е бил и целият му живот. През пролетта на 1914 г. се пуква водопроводът от Дермендере (днешното село Първенец) до Пловдив и заплашва да наводни града на хълмовете. Шнитер се заема сам да следи ремонта и това му навлича тежка бронхопневмония. Погребан е в скромен гроб в Централни гробища.

Йосиф Шнитер не е имал своя къща – живял е под наем, сменял квартира след квартира. Казват, че приживе е дарявал по-голямата част от хонорарите си на бедните. До преди време  съществуваше ъгловата къща на улиците „Преслав“ и „Йосиф Шнитер“, срещу малката бензиностанция. Сега на нейно място има висока кооперация.

Правнучка на големия архитект е доц. д-р Мария Шнитер, декан на Философско-историческия факултет в Пловдивския университет. Тя е внучка на големия му син, някогашния кмет на сегашния балнеологически курорт Велинград Йосиф Шнитер.

Неговото архитектурно наследство е много голямо: проектира и ръководи изграждането на главното девическо училище (днес Градска художествена галерия) през 1879–81 г. и камбанарията „В память освободителям“ към катедралния храм „Св. Богородица“ /1880–81/.  Тя е направена в т.нар. руски стил и представлява триетажна кула, стъпила на четири масивни стълба с купол.

По негови проекти са изградени църквите „Св. Георги“ /1881–83/, „Св. Св. Кирил и Методий и Св. Александър Невски“/1882–84/, камбанарията на църквата „Св. Петка“.

От онова време е и къщата на книжовника и министър на просвещението в Източна Румелия Йоаким Груев /1883/.

След участие като доброволец в Сръбско-българската война /1885/ Йосиф Шнитер се завръща в Пловдив. Достроява сградата, в която се помещава общинската управа непосредствено след Освобождението /1892/. Днес там е Природонаучният музей. Проектира нови сгради, между които къщата на книжаря Драган Манчов /1887/, на участниците в Априлското въстание братя Свещарови /1888/, на общественика Иван Герджиков, баща на воеводата Михаил Герджиков/1890/.

За съжаление, тази великолепна къща с колони на улица „Шести септември“ е съборена и на нейно място е построена Търговско-промишлената палата, сега там е Съдебната палата. Негово дело е къщата на поборника Иван Андонов /1891/ на гаровия площад. Няколко сгради, строени по негов проект или с негово участие, са украшение на Главната улица в Пловдив. Първоначалното предназначение на разкошната сграда с колони на „Александър І“ е било търговска къща, собственост на фирмата „Орозди Бак“.

През 1906 г. е продадена на пловдивчанина Саркис Куюмджиян. По-късно е откупена от БНБ. След промените и навлизането на частните финансови институции е препродадена на Хеброс банк. При строежа на сградата в края на по-миналия век са използвани строителни материали и технологии от Европа. Пруските сводове на сградата се поддържат от стоманени носещи греди. Това е първата сграда в Пловдив, която е строена с големи подпорни разстояния.

По негов проект е и сходната сграда на гърба на „Орозди бак“, строена като доходно здание на Саркис Куюмджиян на „Отец Паисий“ и „Ст. Доспевски“.

Спомените, които Йосиф Шнитер ни е оставил, са на много места из града – сградата на Найденович/Говедарови на улица „Гурко“ № 9 (там бе управлението на Пловдивската опера), къщата на Маринов на улица „Божидар Здравков“ №19, всъщност това е ъгловата къща с „Лейди Странгфорд“, къщата на улица „Отец Паисий“ 32, къщата на Тодор Милков на улица „Никола Генадиев“...

В Стария град това са Розовата къща (сега хостел), строена за префектура, впоследствие градоначалство и окръжен съвет /1885–86/, сградата на АМТИИ/Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство/ и Педагогическа библиотека и, разбира се, шедьовърът Девическа гимназия /1881/. На улица „Бетовен“ по негови проекти са къщата на №2 от 1884 г., в която е живял Христо Гендов, т.нар. барон Гендович, и къщата на № 10 от 1883–84 г. – първоначално гласена за Стопанско училище, напоследък банка. Според правнучката на архитекта доц. Мария Шнитер, той строи по поръчка на Австро-унгарското външно министерство сградата на легацията на империята в Източна Румелия. Това е днешната Пиреус банк на улица „Бетовен“.

На Главната улица трябва да отбележим хотел „Метропол“ в сътрудничество с арх. Вълкович, гипсова украса – Емануел Лупос, книжарницата на ъгъла на Джумаята/1885/, строена като доходно здание на Кондодимо, сградата на улица „Райко Даскалов“, където и днес е техническото отделение на Община Пловдив /1909/ Шнитер изгражда съвременния градоустройствен план на Пловдив Всички сгради, проектирани от него и строени под негово ръководство, Бившата Девическа гимназия, днес Градска художествена галерия, Техническия отдел на Община Пловдив впечатляват и днес с класическата си монументална красота.

Но все пак, най-голямото творческо постижение на арх. Йосиф Шнитер си остава Генералният регулаторен план на Пловдив, който се явява и първият съвременен градоустройствен план на Пловдив, изработен в периода 1888–91 и утвърден с княжески указ през 1896 г. С него се решават комуникационни и инфраструктурни проблеми, създава се стройна зелена система на града и се съхранява архитектурното наследство, толкова важно за град като Пловдив, който е културната столица на България. Чертежът му бил толкова мащабен, че той го работел в един павилион в Градската градина. Облечен от горе до долу в бяло, лягал върху огромния лист хартия и прилежно чертаел улица след улица модерния Пловдив.

“Знаел е, че под Главната лежат останките на Римския стадион и е предложил улицата да бъде широка 54 метра! Но тогавашният Общински съвет решил ширината да е само 16 метра, колкото е сега. Първо дори са настоявали да е само 12 метра, колкото да се разминават два файтона, Шнитер едва е извоювал още 4”, разказва скулпторът Цвятко Сиромашки.

Приемното здание и предгаровият площад също са построени по проект на арх. Йосиф Шнитер в края на XIX век. Женен е бил за баварката от благородно потекло Елиза, която на връщане от Константинопол се отбива в Пловдив при Антон Безеншек.

 Именно известният стенограф става кум на младото семейство, затова на негово име кръщават най-малкия си син – Антон. Големият носи името на баща си. Словенецът Антон Безеншек е и първият председател на Пловдивското певческо дружество /1896/.

Най-характерното за сградите на Шнитер е това, че те не падат – нито по време на Чирпанско-Пловдивското земетресение през 1928 година, когато ¾ от сградния фонд на Пловдив е разрушен, нито от ерозията на времето.

Едновременно инженер и архитект, Йосиф Шнитер е конструирал здраво създанията си. Извън Пловдив, той е проектант на новата църква в Батак /1912/ и на мъжкото училище в Асеновград /1891/.

 Откъс от „Наследството на Йосиф Шнитер“ от Пенка Калинкова

снимки: Старинен Пловдив, изложба "Архитектът Йосиф Шнитер"

Подобни новини

Вашият коментар през Facebook

Новини Trafficnews logo

Изпрати новина