През 1927 е привлечен като коректор във в. „Македония“.През 1929г. поема поста редактор, а  на следващата година става главен редактор. Димитър Талев става сътрудник към вестник „Зора” - най-авторитетният вестник по това време, вестникът на интелигенцията.

 

Обявен е за националист и е изключен от Съюза на българските писатели. 

 

През октомври 1944г.  е арестуван без официално обвинение, без съд и присъда, с упреци за „прояви на великобългарски шовинизъм“. Задържан е в Софийския централен затвор ,след това е изпратен в „трудово-изправително селище“ в Бобовдол . През октомври 1947г. Талев отново е арестуван .

 

Здравословното състояние на Талев се влошава и той получава тежка язва. Въпреки това той е въдворен на работа в мина Перник, рудник „Куциян“ (1948). Там Талев е трябвало да се храни с варени кочани зеле без никаква мазнина. В тежките условия е щял да загине, ако не са го спасили съпругата му и сълагерниците/анархиста Христо Колев Йорданов-големия/. 

След 1948г. семейството му е изселено от София в Луковит.

 

В края на 50-те и началото на 60-те години Талев е реабилитиран напълно.Той се посвещава на свободна писателска практика. Преодоляно е и враждебното отношение от страна на властта. Талев е отличен със званията „Заслужил деятел на културата”, „Народен деятел на културата”, става лауреат на Димитровска награда за 1959 г. Избран е дори за народен представител в V-то (31-то) Народно събрание през 1966 г.  

 

Умира на 20 октомври 1966 г. в София.

 

 

109 години стават днес от смъртта на Иван Николаев - български учител и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Иван Николаев е роден в Пловдив. По професия е учител и дълго време преподава в Македония. През 1906 година е секретар на четата на войвода Стамен Темелков, която действа в Радовишко и Струмишко до Младотурската революция. След Хуриета Иван Николаев се легализира и учителства в села в Костурско и Струмишко.

Иван Николаев участва във възстановяването на ВМОРО през 1910 година от Тодор Александров. Минава в нелегалност и е определен за районен войвода в Струмишко. В четата му е Спиро Дильов като инструктор по бойните вещества.

В Балканската война оглавява чета на ВМОРО в Струмишко, но на 20 октомври 1912 година при Ново село е убит от войводата на Върховния комитет Кочо Хаджиманов, с когото има стара вражда. Автор е на мемоарната книга „Горски царе. Спомени от македонската революция през 1907 г.“

61 години пък стават от смъртта на Иван Данчов - български лексикограф. Син е на художника Георги Данчов, по прякор Зографина, и брат на Никола Данчов.

Роден е на 1 декември 1888 г. в Пловдив. Завършва френска филология в Нанси, Франция. Работи в Дирекция на печата към Министерството на външните работи, а след 1944 г. става секретар на министерството. Съветник на българските делегации в Букурещ и Атина.

През 1936 г. заедно с брат си съставя и издава „Българска енциклопедия“.

Две години по-късно под псевдоним Ив. Д. Славянов издава „Правописен речник на българския книжовен език“. Ново издание на този речник излиза през 1945 г., допълнен в съавторство с Никола Данчов и подписан под псевдонима Братя Славянови.

Иван Данчов е автор и на „Френско-български речник“ (1939), речника „Чужди думи в българския език“ (1944), и има принос към съставянето на „Кратка Българска Енциклопедия в 5 тома“ (1963 – 1969).

Умира на 20 октомври 1960 г. в София.