Всички ние сме продукт на гените и заобикалящата среда. От изследванията на детското развитие се знае, че преживяванията, които трупаме като млади хора, могат силно да ни навредят. Мнозина учени и политици са склонни погрешно да смятат, че тези заключения важат еднакво за всички. Психологията на развитието се концентрира, подобно на редица други дисциплини, преди всичко върху средните ефекти. Но не всички деца, юноши и дори възрастни реагират по еднакъв начин на едни и същи преживявания. Някои деца са силно повлияни от обкръжението си, докато други са сравнително безразлични. Само първите страдат от отрицателни преживявания като сурово наказание или отхвърляне от страна на връстниците, а другите са далеч по-малко засегнати, пише obekti.bg.

Опирайки се на разпространените понятия „деца орхидеи“ за тези, които реагират особено чувствително на заобикалящата среда, и „деца глухарчета“ за нечувствителните, някои учени продължават аналогията с цветята и говорят за „лалета“, когато децата се влияят от обкръжението си само умерено. Това обаче би означавало, че младите хора - дали орхидеи, лалета или глухарчета – реагират на аспекти от околната среда или силно, или средно или слабо. Но наистина ли децата орхидеи реагират еднакво на толкова различни неща като отсъстващи родители, отхвърляне от връстниците и лоши оценки по математика? А децата глухарчета устойчиви ли са във всички области на живота? Възможно ли е някои да реагират различно на различни натоварвания?

Може би има деца, които силно се влияят от лоши оценки, но само умерено от отлъчване от групата и почти никак от честото отсъствие на родителите си. Резултатите от най-новите проучвания сочат, че докато навярно има чисти лалета, чисти глухарчета и чисти орхидеи, то поведението на много деца е по-скоро мозайка от различните профили: на някои преживявания реагират чувствително, а на други – не; освен това тяхната чувствителност или устойчивост зависи от  фазата на развитие, тоест от кой момент нататък са изложени на определено влияние.

През 2022 г. били обнародвани резултатите от американско дългосрочно проучване, обхващащо над 1300 деца между 10 и 15 години. То изследвало дали децата, влияещи се най-силно от качеството на родителското възпитание, добро или лошо, реагират по същия начин на доброто или лошото отношение от страна на връстниците си. Целта била да се установи дали по взаимоотношенията с родители и връстници можело да се съди за бъдещото им благоденствие.

Както и в предишни изследвания само малка част от децата (7%) отговаряла на профила на чувствителната „орхидея“. При тях отношенията с родителите и връстниците оказвали голямо влияние върху самочувствието им като по-големи. Добрите взаимоотношения в ранното детство се свързвали с по-успешно приспособяване към средата в пубертета, а лошите и конфликтни отношения – с по-скоро трудно адаптиране. 10 % от децата спадали към издръжливите „глухарчета“. Те били крайно нечувствителни и към двете влияния; между качеството на взаимоотношенията им в детството и по-късното им самочувствие нямало видима връзка. Голямата група по средата обаче не попадала изцяло в категорията на умерено чувствителните „лалета“. По-скоро 15% от децата се оказали особено чувствителни към отношението на връстниците си, но не и към това на родителите си, а 19% отговаряли на обратния модел.

Връзката между устойчивост и уязвимост

Друго актуално проучване от Дания върху 600 000 деца обхващало информация за родителите – психични проблеми, съдимост, разводи, безработица и смъртни случаи. Много от младите хора още на петгодишна възраст, други чак на 18-19 години ставали жертва на утежнени семейни обстоятелства. Имало и сведения, че някои от по-големите деца не успявали да завършат училище или били диагностицирани с психично нарушение. Според проучването почти две трети от децата (62%) проявявали трайно поведение на орхидеи, лалета или глухарчета, тоест и в двете фази на развитие реагирали на трудности съответно силно, умерено или слабо. Някои обаче показвали неоспоримо смесен профил: 6,5% от децата били много податливи на неприятности в ранното си детство, но като юноши - крайно нечувствителни. При 6,7% било обратното. В трето изследване били проучени около 40 фактора от околната среда в бебешка и детска възраст – сред тях доходи на семейството, депресии на майката, качество на заниманията в детските заведения. На четири и половина годишна възраст у детето се забелязвали желателни признаци като добри социални и езикови умения, както и нежелателни като агресии и непослушание. И тук учените открили „чисти орхидеи“ и „чисти глухарчета“, но преобладаващото мнозинство било смесица от двете.

Би било грешка обаче да изхвърляме децата орхидеи, лалета и глухарчета заедно с мръсната вода, както гласи популярната поговорка. Защото очевидно някои деца изцяло се вместват в тези профили. Но прозрението, че повечето от тях обединяват в себе си различни профили, трябва да подтикне обществото да не поставя всички под един знаменател. Например когато става дума за държавна подкрепа: предвид факта, че първите седем години на детето са най-важни, много страни инвестират повече във възпитанието на малките деца, отколкото на младежите. Но и това не е правилно, защото обществото трябва да се стреми да осигурява еднаква грижа на децата от всички възрасти. Във всеки случай са нужни индивидуални мерки, за да се помогне на децата с психични проблеми. В някои случаи родителите и учителите трябва да се концентрират върху семейната среда, а в други – върху връстниците на децата. Що се отнася до това какво оформя развитието и какво не, всяко дете е уникално.