23-годишната Габриела Красимирова е шофьорката, която загина при тежкия пътен инцидент на АМ „Тракия“ в района на разклона за Стара Загора. Катастрофата стана в ранните часове на вчерашния ден и отне живота на общо трима души.

Според първоначалните данни младата жена е пътувала в посока София със своя автомобил Honda CR-V от 1998 година. На около километър от разклона за Стара Загора тя е загубила контрол над автомобила, който е преминал през разделителната мантинела и е навлязъл в насрещното платно. Там последвал челен удар с кола, движеща се към Бургас.

Брутална катастрофа със загинали на АМ Тракия, кола прескочи мантинелата и се удари в друг автомобил

Нови подробности за зверската катастрофа на АМ Тракия

Сблъсъкът е бил изключително силен. На място са загинали 59-годишният водач и 60-годишната пътничка от втория автомобил. Трети пътник – 34-годишен мъж – е транспортиран по спешност в УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ – Стара Загора. От лечебното заведение съобщават, че състоянието му е стабилно и няма непосредствена опасност за живота му.

По случая е образувано следствено дело под надзора на Окръжна прокуратура – Стара Загора. Експертите предстои да установят причините, довели до трагичната загуба на контрол над автомобила.

Две жени и един мъж са загиналите при жестоката катастрофа на АМ "Тракия"Движението е възстановено

След новината за инцидента в социалните мрежи се появиха стотици коментари, част от които остри и негативни спрямо загиналата млада шофьорка.

В отговор на това близката ѝ приятелка Виктория Недкова публикува емоционално послание, в което призова за повече съчувствие, сдържаност и уважение към паметта на загиналите:

/Публикуваме без редакторска намеса/

"Днес искам да кажа нещо, което ми тежи от дъното на душата.

Една от най-близките ми и най-добрите ми приятелки загуби живота си в катастрофата на магистралата. И освен огромната болка, която разкъсва сърцето ми, има нещо още по-отвратително – омразата и злобата в коментарите на хора, които дори не я познаваха. Хора, които си позволяват да я обиждат, да измислят истории, да я наричат „кифла“, да я съдят за това, че карала джип… А този „джип“ беше старият ѝ Honda CR-V от 1998 година – проблемен, труден за поддръжка, но единственото ѝ средство да стига до всички краища на България, където се разкъсваше, за да бъде до хората, които обича.

С тази кола тя пътуваше до вкъщи, за да види майка си и брат си. До София, за да бъде с баба си по време на лъчетерапиите. До Варна – при приятеля си и на втората си работа. До Пловдив – да учи. Животът ѝ беше непрекъснато движение, борба, грижа… не материални глезотии, както злобно си измислят хората, които нямат и най-малка представа коя беше тя.

Тя беше най-борбеният, добър и чист човек, когото съм познавала. Човек с огромно сърце, който се раздаваше докрай – за приятели, за семейство, за напълно непознати. Никога не отказа помощ, никога не се оплака. Дори когато беше смазана от умора и животът я беше притиснал до стената, тя продължаваше с усмивка, с последните си сили, но с душа, която грееше. Излъчваше обич и сила, които трудно се срещат в този свят.

Благодарна съм на живота, че ме срещна с нея. Че я познавах, макар и за малко. И ме боли до лудост, че няма да я видя отново. Светът загуби уникален човек… а вместо да помълчи, да прояви съчувствие и да уважи паметта ѝ, го оплю. Може би наистина светът не заслужава такива прекрасни души като нея.

Съжалявам от цялото си сърце за нея, за семейството ѝ, близките ѝ. Съжалявам и за загиналите родители и раненото момченце. Трагедията е огромна. В този ден загинаха трима невинни човека.

И затова моля – ако е останала поне малко човещина, поне капка съвест в душите ви – мислете, преди да пишете. Преди да нападате. Преди да обиждате. Преди да обвинявате някого, когото не познавате. Защото думите болят. А понякога убиват повече от всичко останало.

Обичаме те Габи и ще ни липсваш много! От твойте приятели в Пловдив, които си те чакахме и ти така й не дойде.

Почивай в мир мило другарче."