Как се създава фотография, когато не можеш да видиш света през обектива? Отговор на този въпрос дава Дилян Манолов – 29-годишен психолог и творец от Пловдив, който въпреки загубата на зрението си изследва света чрез фотографията.

Младият автор представя 20 свои фотографии в първата си самостоятелна изложба „Фотография без зрение“ в Центъра по растителна системна биология и биотехнология в Пловдив в рамките на инициативата „Европейска нощ на учените“. Експозицията включва фотографии, вдъхновени от живота в Пловдив, езерото Изео, Созопол и Югоизточна Швейцария.

Дилян губи зрението си на 14-годишна възраст. Преди това е част от школата по рисуване на Боряна Краевска. На 16 години започва да изучава актьорско майсторство, а шест години по-късно се насочва и към фотографията, която изучава при българо-колумбийския фотограф Алберто Стайков. По-късно завършва психология в Пловдив.

За Манолов фотографията се оказва по-достъпна форма на изкуство от рисуването. Тя му позволява да продължи да мисли визуално и да изследва местата и хората около себе си, макар и по различен начин. Той обаче с тъга отбелязва, че хората с увреждания липсват от живота на градовете у нас.

„Нямам една снимка на незрящ човек, а обичам да се разхождам и да снимам хора в България. В чужбина не е така“, не скрива емоцията си 29-годишният мъж.

Заместник-председателят на Комисията по образование в ОбС в Пловдив д-р Борислав Матеев, който присъства на откриванео на изложбата, е категоричен, че тази негативна констатация трябва да се промени, защото незрящите хора са важна част от обществото.

„Изключително съм щастлив, че имам възможността да присъствам на откриването на изложбата на Дилян Манолов, защото незрящите хора са част от нашето общество и те трябва да бъдат подкрепяни във всички свои стъпки към изкуството. Незрящата фотография звучи екзотично, но тя е най-пряката връзка между нашия визуален свят и света, който предаваме на незрящите хора. Зад неговите фотографии стои не само техническо познаване на фотографията, но и сензорно преживяване. При заснемането Дилян разчита на описанията и впечатленията на зрящи приятели, познати и роднини, както и на специализирани приложения като „Be My Eyes“. И той се е справил отлично“, подчерта Матеев.

След заснемането на кадрите идва и друг важен етап – обработката, в която авторът добавя собственото си усещане към видяното чрез сетивата.

„Във фазата на обработката наслагвам сензорното преживяване на самото място или със самия човек“, обяснява Дилян Манолов.

Този подход го отвежда и към т.нар. сензорен импресионизъм. Първоначално той изследва сянката, а по-късно се насочва към природната фотография, привлечен от хармонията и усещането за завършеност.

По време на пандемията фотографиите му започват да се фокусират върху човека и променящото се движение. От 2024 година Манолов насочва вниманието си все повече към градския живот – към привидно тривиалните неща, които обаче могат да придобият различен смисъл, когато бъдат погледнати от друга перспектива.

Именно тази различна перспектива е в основата на „Фотография без зрение“. Изложбата не просто представя снимки, създадени от незрящ автор. Тя поставя въпроса как възприемаме света и доколко това, което смятаме за „видимо“, е единствената възможна негова версия.