В живота човек преминава през 5 перидода, които му носят радост. 
И причините за щастие в различните възрасти са различни, твърди социологът Жерар Мерме.
В книгата си „Франкоскопия“ той описва предпочитаните дейности за свободното време, които носят радост за всяко поколение.
Неговото проучване продължава 10 години като той непрекъснато го актуализира.
Ето и изводите.

Детство: Щастието е игра

(до 15 години)

За едно дете целият свят е една голяма, вълнуваща игра. То се радва на играчки, анимационни филми и, разбира се, джаджи.
Дори сладкишите стават част от забавлението: например близалки, които се пенят или бисквитки с любими анимационни герои.

Юношество: Щастието са приятелите

(15-25 години)

Това е време на големи, шумни групи, партита и себеоткриване.
Най-голямата тръпка е да си сред връстници, да споделяш емоции и впечатления. Именно на тази възраст хората активно ходят на кино и концерти, за да намерят идоли и съмишленици.
Дрехите и аксесоарите се превръщат в своеобразна „парола“, показваща принадлежност към определена група.

Млада възраст: Щастието е твоят собствен дом

(25-45 години)

На тази възраст хората обикновено създават семейство и удоволствията стават по-домашни и уютни.
Хората се радват да се установят в дома си, да избират интериор, да купуват първата си семейна кола и да пътуват.
Ваканциите се превръщат в истински отдушник и възможност да се събере цялото семейство.
Това е и време на дълбоки чувства: любов, интимност и взаимно разбирателство.

Зрялост: Щастието е креативност

С наближаването на средната възраст често откриваме в себе си творческа жилка. Привличат ни градинарството, занаятите, рисуването или готвенето. Това ни помага да отговорим на важния въпрос: Какво наистина искам?
В този момент обръщаме повече внимание на здравето и външния си вид, стремейки се да изглеждаме добре и да се чувстваме жизнени.

След пенсия: Щастието е топла комуникация

(над 65)

Основният приоритет на тази възраст е топлото общуване. Топлата среда, срещите с близки и нови приятели са високо ценени, за да се избегне самотата.
Съвременните пенсионери често са активни пътешественици. За тях пенсионирането не е краят, а началото на нов, пълноценен живот, в който няма място за тъга.

Тази еволюция на радостта показва, че с възрастта не ставаме по-щастливи или по-нещастни – просто се научаваме да черпим щастие от нови източници.
Като приемаме тези промени, можем да живеем по-пълноценно и да разбираме по-дълбоко не само себе си, но и нашите близки – деца, които тепърва започват своето пътуване, и родители, които вече са завършили по-голямата част от него.

Източник: Новите родители