„НОВО село“ (на английски: NOVO selo) е легендарна, филмова праисторическа сага на българския режисьор Димитър Шопов, създадена през началото на ХХI век и разработена от неговата компания приятели.
Поредицата съдържа осемнадесет филма и един пилотен, непоказван досега, между трети и четвърти филм. Именно този епизод, (Turist destination) ще се състои само под формата на изложба в галерия L'UNION, Пловдив на 10 януари 2019. В изложбата са включени гипсови макети, с които са направени една не малка част от специалните ефекти. Филмът „НОВО село“ оказва огромно влияние върху съвременната българска поп култура и туризъм, макар още никой да не го е гледал. 
Основната сюжетна линия, представена във филма, е базирана на провала и e вдъхновена от древния Рим, Египет, Дарвин, Космоса, Първата и Втората световна война, периодът Юра, Креда, Средновековието и Българското възраждане.
Сюжетът на „НОВО село“ се развива в измислена от Кмета на селото паралелна реалност на територията на музея на сътворението в Ново село, Пловдивско, населявана от десетки различни видове бетонени създания, повечето от които хуманоидни. Най-важни обитатели на музея са неандерталците – единствени и високоинтелигентни за времето си мъж и жена, от плът и кръв -все почтени хора, създадени предимно да се размножават и оцеляват. 
По-голямата част от населените стотици хектари новоселска земя неслучайно попадат в състава на древното землище не тракийското племе Беси – демократично федеративно племенно формирование, живяло по нашите земи преди хиляди години. Безумието, с което са надарени древните хора, е вездесъща форма на енергия, даваща свръхестествени способности на героите в Ново село, които освен да я калкулират в себе си, друго не знаят. Тя - главната героиня Диди, е приблизителен образ, произтичащ от всичко женско и въплътено някак в себе си. 
Той - Инди е безуспешен ловец, по-склонен да засади домати, но уви - домати тогава няма. 
Съществува и така наречената Тъмна страна във филма, която се поражда от неадекватното отношение на сценаристите към филма. 
Едно е ясно - тези, които използват Силата за добро са последните хора, а обърналите се към Тъмната страна са едни подивели маймуни от племето ПОЛУ, които един ден ще използват камъни и пръчки в опит да завладеят родната пещера и да сложат край на измъчения човешки род. 

Димитър Шопов е роден през 1980 година в град Кърджали. Завършва магистратура, специалност „Сценография“ през 2007 в Национална Художествена Академия, София. Работи в столичните театри „Театър София“ и „Сфумато“ като сценограф. Има четири самостоятелни изложби в галерия L’unioin de Paris, Пловдив и участва в редица групови в страната и чужбина, като „Скъпи мой провинциалист“, Swimming pool, София (2017), „Оставете ги да рисуват“, SARIEV Contemporary, Пловдив (2016), All I Can Do is Art, Прага (2013), „Гавазов и неговото време“, Sofia Contemporary, Near, Closer, Together, Sofia (2013). Част от реализираните му проекти са „Търг на авангардно българско изкуство, Гавазов и неговата школа, оригинали“, пърформанс на Вера Млечевска и Димитър Шопов, част от НОЩ на музеите и галериите, Пловдив (2014), „Гавазов“, пърформанс, част от фестивала „Улица Отец Паисий - Текст“, Пловдив (2012), „Наши си работи“, проект, част от НОЩ на музеите и галериите, Небет тепе, Пловдив (2011), „На Джумаята“, проект, част от НОЩ на музеите и галериите, Пловдив (2010). През последните 10 години се отдава на изследване на живота и творчеството на художника Гавазов и търсене на артефакти свързани с него. През 2012 г. излиза и неговата книга-албум, посветена на художника, която печели литературната награда „Южна пролет“. Димитър Шопов е носител на наградата за млади артисти БАЗА за 2016 година.