Гъделичкащо сетивата съчетание от класически етно и електронни ритми, зашеметяващ бийт, неподражаем ритъм и, разбира се, меките и мелодични вокали на Лиза Джерард и Брендън Пери, ще ни покажат как, с привидна лекота и неизмерим талант, се създава магията на музиката. Дебютният концерт на култовото дуо DEAD CAN DANCE у нас е на 30 юни 2019 на Античния театър в Пловдив.

Концертът е част от световното турне на групата “A CELEBRATION - LIFE & WORKS 1980 – 2019”. Най-новият албум на DEAD CAN DANCE, озаглавен “DYONISUS”, излезе на 2 ноември миналата година. Историята около създаването на албума започва с възхищението на Брендън Пери от отдавна установените пролетни и реколтни фестивали, произхождащи от дионисиевите религиозни практики в цяла Европа. Така се появява идеята за „DYONISUS“, който, представя седем различни аспекта на мита за Дионис и култа към него. 

Дед Кен Денс (на английски: Dead Can Dance) е австралийска даркуейв група, съставена от контраалт, Лиза Жерар (вокали, композиция) и баритон, Брендън Пери (вокали, инструментали, композиция). Групата е сформирана в Мелбърн, Австралия през 1981. През 1998 дуото се разпада и отново временно се събира през 2005 за световно турне.

След като стават сравнително популярни в Австралия, Жерар и Пери отиват в Лондон, където, след година подписват договор с 4AD Records – лейбъл за алтернативен рок. Двамата работят в близост един до друг до 1990, когато Жерар се връща в Австралия, а Пери купува стара църква в Ирландия, която превръща в свой дом, в който след това работи. Двамата продължават съвместната си дейност и Пери твърди, че дистанцията им помага всеки да има свой собствен творчески процес.

Определянето на жанра на Dead Can Dance е почти невъзможно. Използват много електронни елементи, но най-ранните им песни могат да бъдат определени като даркуейв. „The Serpent's Egg“ и последващите го албуми могат да бъдат определени като готик. Много често групата е разглеждана като основоположник на този вид музика.

Името на групата, „Dead Can Dance“ (на български „Мъртвите могат да танцуват“) означава вдъхване на живот на нещо, което е мъртво. Такава е и музикалната концепция на групата – включват много старинни инструменти, които в днешно време не се използват.