Мащабен есенен форум на магистър-фармацевтите събра над 650 професионалисти, собственици на аптеки от цялата страна. Събитието, беше подкрепено от Инициативния комитет на магистър-фармацевтите, поради  фокусирането му  върху актуалните проблеми в сектора и предложените решения за подобряване на достъпа на пациентите до фармацевтична грижа. Темата на форума беше „Има ли цена фармацевтичната грижа“.

Председателят на Инициативния комитет, Аделина Любенова, подчерта значимостта на дискусиите.

„Говорихме как през годините персистира  липсата  на разбиране в обществото и сред политиците за ролята на фармацевтичната грижа в общественото здравеопазване. Сравнихме нашите резултати с тези в страни, като Нидерландия, Италия, дори САЩ, където нашата грижа за пациента  е включена в здравните политики и разликите по посока профилактика и превенция са огромни. Коментирахме, че много държави не случайно са аутсорствали редица дейности за профилактика, като ваксинацията, измерването на висцерална мазнина и други на аптеките. Показахме статистически данни от нашия аптечен пазар за тази година относно ръстовете в  ОТС категории. Изводите ни са, че не само инфлацията е причина за тях, но и „избуялото“ самолечение. Колегите споделиха , че им е все по-трудно да консултират, че нямат време от административни задължения, от счупени комуникационни връзки, между различните електронни системи, че пациентите са уморени от „разкарване“ по кабинети и неуредици с предписаните им лекарства…., че няма никакво оптимизиране или намаляване на приема на лекарства…., а напротив полипрагмазията се увеличава!“, подчерта Аделина Любенова. 

Тя допълни, че присъстващите са се обединили, че е дошло време за колаборативни решения,  които в бързо еволюиращия пейзаж от  повишената заболеваемост и нарастващи в геометреична прогресия  социално значимите болести, трябва да се търси коректив на досегашния модел на работа в аптеката и да се презентира  нов,  свеж подход  за  национална здравна стратегия,  включваща  водещата роля  на фармацевтичната консултация.

„Магистър-фармацевтите са ключови фигури в здравната система и е недопустимо да се превръщат в администратори и технически лица на НЗИС, БОВЛ, НЗОК, СЕСПА и пр. Техните знания са незаменими при отпускането на лекарства, а фармацевтичната консултация е водещ фактор в правилната употреба на лекарствата  и последващ комплайънс или  съпричастност на пациента към собственото му лечение.

Те са  тези, които отговарят за  стриктно спазване на предписанията на лекаря и  изпълнение на препоръките му, те обучават пациента как да приема лекарствата си навреме-  с вярната доза, как да се предпази от страничните  им действия. 

Имаме предложения , които могат да подобрят сегашния модел, стига да ни чуят“, каза още Аделина Любенова. 

На форума бяха обсъдени редица наболели въпроси, сред които и въздействието на вендинг машините за продажба на лекарства върху контрола за правилна употреба, проблемите с договарянето със Здравната каса, липсата на качествена и прозрачна обществена дискусия по редица „политически съшити“ промени по закони и наредби в сектора, както и проблема с недостиг на квалифициран персонал и продължаващото обучение. 

Магистър-фармацевтът Елена Анова сподели своето притеснение относно въвеждането на вендинг машини за продажба на лекарства в малки населени места.

„Вендинг машините, разположени в малки населени места, ще бъдат хвърлени на вятъра. Възрастните хора там не умеят да боравят с тях. Те не могат да си изтеглят пенсиите с банкомати, още по-малко да си вземат лекарства като аналгин или аспирин. Но дори това не е най-големият проблем – те се нуждаят от лекарства за сърце, диабет и лекарства по рецепта по Здравна каса, които не могат да бъдат продавани през вендинг машини. Планът на прием на същите лекарства те трябва да консултират с магистър-фармацевт“, каза още Анова. 

Пенка Минева, магистър-фармацевт от Пазарджик, също отправи критики към законопроекта на ЗЛПХМ  за вендинг машините за лекарства.

„Съществуващите вендинг машини са регулирани и се намират на територията на аптеките, под контрола на магистър-фармацевт. Новият законопроект  не дава яснота по редица важни въпроси – кой ще отговаря за машините извън аптеките, кой ще ги зарежда и как ще бъде осигурена безопасността на пациентите.“, каза още Минева. 

Константин Попов, главен секретар на Инициативния комитет, също изрази своята загриженост относно новото договаряне със Здравната каса, защото процесът не  е прозрачен. Той сподели, че е направена анкета сред членовете, относно удовлетвореността им от работата с Касата.

„Анкетата недвусмислено показа, че нашите членове са дългогодишни партньори с Касата, поради спецификата на търсенето на лекарства, но не са удовлетворени. Повече от 80% от рецептите им са по Каса, но рентабилността от тази дейност клони към нулата. 

Ето защо искаме в новия договор да има баланс, да се заложат  адекватни такси  за труда ни, за инвестициите ни, искаме да отпадне огромното административно електронно натоварване, което затруднява всички по веригата и изнервя пациента. Искаме да се преразгледат  новите промени в Наредба 4, защото те не са нито в полза на пациентите, нито в наша полза. Само натоварват обслужването. Глобите, заложени в настоящия договор, са прекомерни и несъизмерими с доходите ни. Те могат да доведат до фалит на аптеки.  достигат до 15 000 лева – сума, която за много аптеки е равна на издръжката им. Това поставя на карта съществуването им и трябва да бъде преосмислено.“, твърди Константин Попов. 

С дългогодишен опит в професията, Олга Кондратиева, магистър-фармацевт и собственик на аптека, насочи вниманието към  недостига от квалифицирани магистър- фармацевти, липсата на обучени стажанти и правата на помощник-фармацевтите в аптеките.

„Помощник-фармацевтите в България трябва да получат повече права при отпускането, за да се облекчи натоварването на магистър-фармацевтите. В други страни като Англия и Израел помощник-фармацевтите могат да отпускат лекарства по лекарско предписание в присъствието на магистър-фармацевт. Това е необходимо решение и за нашата страна, особено в малките населени места, където недостигът на магистър-фармацевти е особено остър.“, каза още Кондратиева.

Форумът приключи с призив за действие от страна на Инициативния комитет на магистър-фармацевтите, който ще продължи да настоява за по-добри условия и реформи в полза на пациентите и включване на  фармацевтичната грижа в националната здравна стратегия на България.