„Елхата у Иванови“ е углавно действо, създадено от съвместната работа на Театър "Реплика" и Явор Гърдев. Тази творческа акция използва за своя основа едноименния драматургичен опус на А. Введенски — кратък протоабсурдистки текст, писан в края на 30-те години на XX век, който заживява в съвременен контекст в пространството на галерия „Структура“ в София. А в Пловдив ще се случи в емблематичните бивши Тютюневи складове. 

Действащи лица в това „деяние“ са Явор Гърдев, Теодора Симова, Ованес Торосян, Милена Ерменкова, Ивайло Драгиев, Християна Пенева, Боряна Пенева, Милко Йовчев, Благой Бойчев, Катерина Стоянова, Тихомира Темелкова, Василка Бумбарова и Борис Зафиров.

Спектакълът „Елхата у Иванови“ - углавно действо в Пловдив ще се играе на 28.12. 2018 г. от 18:00 ч.  Билети се продават на касите на EasyPay, а на на място - касата отваря 1 час преди събитието.
Събитието не е подходящо за лица под 14 години, местата са ограничени. Не се допускат правостоящи. 

Руският поет и драматург Алекса́ндър Ива́нович Введе́нски (1904-1941) - един от най-ярките представители на поетическия авангард, член на Обединението за реално изкуство ОБЭРИУ, е известен на масовия читател като детски писател. Огромна част от неговите произведения за възрастни са публикувани посмъртно.
През 20-те години на миналия век съдбата го свързва с Даниил Хармс, с когото през 1925 година създават „Ордена на умниците”, след това кръга „Чинари”, а по-късно и авангардната литературно-театрална група ОБЭРИУ. Обериутите са проповядвали абсурдизма и примитивизма, като са смятали, че интересни са само безсмислените явления. Те поставят под съмнение адекватността на разума и дискредитират еснафското съзнание. Дистанцирайки се от футуристите и техните утопии за светлото бъдеще, Введенски вярва в законите на времето и смята, че времето се разкрива единствено чрез смъртта.
Последните леви авангардисти на предвоенния Ленинград, ОБЭРИУтите са съществували за кратко. Комсомолската аудитория е била скандализирана от „неразбираемите“ и „аполитични“ поети.
В края на 1931 година Введенски е арестуван след донос, че е произнесъл тост в памет на Николай ІІ, след което е изпращан на заточение в различни градове.
Лишен от възможността да бъде издаван в продължение на много години, той пише главно детски стихове. През 1941 отново е арестуван по обвинение в контрареволюционна агитация. Умира от плеврит във влака по време на принудителната депортация.
Неговият драматургичен опус „Елхата у Иванови” е написан през 1938 г и е преведен от забележителния български поет Георги Рупчев.