Едно 11-годишно момче чака татко си да се прибере у дома.
Николай е само на 48 години. Днес той не мечтае за нещо голямо. Не иска нищо повече от още време със семейството си, от още една прегръдка със сина си, от шанса да бъде до него, докато расте.
Но между Николай и дома му стои една тежка диагноза – високорискова остра миелоидна левкемия.
До този момент той премина през химиотерапия, дълги месеци в болница, множество кръвопреливания и тежка инфекция. Загуби килограми, сили и много безсънни нощи, но не загуби най-важното – желанието да живее.
Защото има за кого.
Вкъщи има едно дете, което още има нужда да чуе гласа на баща си. Да усети ръката му на рамото си. Да знае, че татко е там, когато е трудно. Да има кого да прегърне след училище и с кого да сподели първите си големи победи.
Лекарите са категорични, че шансът за Николай е трансплантация на костен мозък. Времето обаче е ценно, а необходимото лечение в чужбина е непосилно за семейството.
Затова днес ви молим да бъдете част от този шанс.
Дарете, ако можете. Споделете, ако нямате възможност да помогнете финансово. Понякога една публикация стига до точния човек в точния момент.
Нека не позволим едно 11-годишно момче да чака напразно.
Нека помогнем на Николай да се върне там, където принадлежи – у дома, при своя син.
Може да дарите с карта, PayPal, ApplePay, GooglePay, Revolut