Бедното хранене, каквато е всъщност консумацията на много наситени мазнини и прости захари, ни е ясно, че унищожава възможността за тънка талия и фин силует. Още по-лошото е че тази "западна диета" създава сериозно изпитание за мозъка. Когато мазнините и захарта доминират в храната ни, за организма ни става много по-сложно да управлява фините си процеси, включително и апетита. В мозъчната тъкан се задейства възпаление и оксидативен стрес. В резултат на което се заражда порочен кръг на преяждане, от който едва ли можем да излезем само с "гола" воля, пише здравният сайт puls.bg.

В тази връзка учени от Федералния университет на Висоза в Бразилия решават да изследват семената от чиа, като полезна храна. Чиа семената са добре познати като източник на фибри, полезни мазнини и биоактивни съединения. Изследователите си задават въпроса могат ли чиа брашното и чиа олиото да повлияят начина, по който мозъкът регулира апетита и възпалението, когато заменят наситените животински мазнини и фруктозата в пакетираните десерти.

В продължение на 10 седмици те наблюдават какво се случва в организма на ниво гени, хормони и възпалителни маркери при затлъстяване след висока консумация на наситени мазнини и фруктоза, като заменят последните съответно с олио или брашно от чиа. 

Оказва се, че чиа олиото и чиа брашното действат различно. Олиото активира гени, свързани със ситостта – по-специално тези, които водят до синтез на протеините POMC и CART. Това са молекули, които буквално „казват“ на мозъка, че е получил достатъчно енергия. При чиа брашното този ефект не се наблюдава в същата степен.

И олиото и брашното от чиа семена обаче влияят благоприятно върху лептина – хормонът, който потиска глада. При диети с много мазнини мозъкът често не реагира на лептиновите сигнали, състояние известно като лептинова резистентност. Изследователите обаче свързват добавянето на чиа с възстановяване на чувствителността към този хормон.

И още нещо, както брашното, така и олиото от чиа намаляват активността на молекулен „превключвател“, който задейства възпаление в мозъчните клетки – NF-κB. Чиа брашното дори показва допълнителен плюс, като активира гена Nrf2 – ключов регулатор на антиоксидантната защита.

От компютърните симулации се получава любопитен детайл. Фенолните киселини от чиа брашното – включително розмаринова и кафеена киселина – взаимодействат с рецепторите, свързани с апетита. 

Неприятното от експеримента е, че въпреки замяната на едни мазнини с други, и на фруктозата с чиа въглехидрати, не се наблюдава редуциране на телесно тегло, според публикацията в сп. Nutrition. Вероятната причина е, че храненето все пак е калорично и че дори подобрените сигнали за ситост не успяват да компенсират енергийния излишък.

Защо семената от чиа са ценни за здравето?

Семената от чиа са изключително концентриран източник на хранителни вещества. В 100 г сухи семена се съдържат приблизително 34 г хранителни влакнини, което покрива и надвишава препоръчителния дневен прием за възрастен човек. Белтъчното съдържание е около 16-17 г на 100 г, като аминокиселинният профил включва всички незаменими аминокиселини в умерени количества. По отношение на минералите, чиа са особено богати на калций (около 630 мг/100 г), магнезий (335 мг/100 г) и фосфор (860 мг/100 г) – стойности, които ги поставят сред най-добрите растителни източници на тези микроелементи.

Мастният профил на семената от чиа е доминиран от полиненаситени мастни киселини. От общо около 30 г мазнини на 100 г, приблизително 17–18 г са алфа-линоленова киселина (ALA) – растителна омега-3 мастна киселина. Това означава, че една стандартна порция от 20-25 г чиа може да осигури няколкократно повече ALA от минимално препоръчителния дневен прием. Освен това семената съдържат фенолни съединения като кафеена киселина, розмаринова киселина и кверцетин, които допринасят за антиоксидантния им капацитет и се свързват с противовъзпалителни и невропротективни ефекти.

И малко за олиото от чиа...

Олиото от чиа представлява концентриран липиден екстракт, при който хранителната стойност е почти изцяло в мастния състав. То съдържа около 90-92% полиненаситени мастни киселини, като омега-3 мастните киселини съставляват приблизително 60-65% от общото количество мазнини. Това прави олиото от чиа един от най-богатите растителни източници на омега-3, значително изпреварващ по този показател зехтина и слънчогледовото олио. Поради високата степен на ненаситеност, олиото е чувствително към окисление и топлина, поради което се използва пре