Автор: Мария Владова - GlasNews.bg

Понякога една снимка казва повече от десетки статистики. А понякога две снимки, направени на едно и също място, разказват история, от която настръхваш.

На едната - усмихнати млади хора, музиканти, танцьори, цветове, живот. Пловдив такъв, какъвто го обичаме - артистичен, красив, европейски. Град, който привлича туристи, който се гордее с историята си и с духа си.

На другата - човек, прегънат почти под прав ъгъл, застинал в неестествена поза. Само на няколко метра от оживените заведения и разхождащите се семейства. Гледка, която вече не шокира толкова, колкото би трябвало.

И точно това е най-страшното.

Не говорим за единичен случай. През последните месеци GlasNews многократно показва кадри от Пловдив, от София, Русе и други градове, на хора, изпаднали в състояние, което мнозина свързват с употребата на синтетични наркотици, включително фентанил. Имаше мъже, „замръзнали“ насред улицата. Младежи, колабирали в центъра. Хора, които едва се държат на краката си или лежат безпомощно пред погледите на минувачите.

"Фентанилово зомби" се клатушка в Пловдив, очевидка чака 20 минути полиция - никой не идва ВИДЕО

Всеки следващ подобен случай предизвиква кратка вълна от възмущение. После идва следващият. И още един. Най-опасното не е само разпространението на дрогата. Най-опасно е, че започваме да свикваме с гледката.

Преди няколко години подобна сцена щеше да обиколи всички новинарски емисии. Днес хората просто я заобикалят. Някои снимат. Други подминават. Трети вече дори не обръщат глава. Нима наистина допускаме това да стане новото нормално?

Защото зад всяко подобно "зомби" стои нечий син, нечия дъщеря, нечие семейство. Стои зависимост, която унищожава човека, но и усещането за сигурност в целия град.

Контрастът е болезнен. На няколко крачки едни танцуват в пъстри национални носии, звучат цигулки и песни, туристите снимат красивите фасади на Стария град. На същия тротоар друг човек е изгубил битката със себе си и със зависимостта.

Два свята, разделени не от километри, а от няколко метра.

И въпросът вече не е дали Пловдив има проблем. Това е очевидно. Истинският въпрос е колко още такива снимки ще публикуваме, преди някой да приеме проблема като национална тревога, а не като поредната сензация в социалните мрежи.

Защото красивият Пловдив заслужава да бъде запомнен с музиката, изкуството и хората си. Не с кадри, които все повече започват да приличат на сцени от филм на ужасите.