Драматичен театър „Николай Осипович Масалитинов“ е държавен репертоарен театър, основан на 11.12.1881 г.  и е първият професионален театър в България. Първото документирано театрално представление в Пловдив е пиесата „Многострадална Геновева“ играна през 1866 г. от ученици от у-ще „Св. троица“.

В столицата на Източна Румелия ‒ Пловдив, работят Иван Вазов, Константин Величков, М. Маджаров, Христо Г. Данов, Др. Манчов, Йоаким Груев. Те водят упорита борба за създаване на български професионален театър. Най-активен е Иван Вазов, който апелира от страниците на местните вестници за отпускане на сума и създаването на субсидирана театрална трупа.

На 10.12.1881 г., Областното събрание на Източна Румелия отпуска субсидия от 75 000 гроша за създаване на български народен театър. На другия ден във в. „Народний глас“ Вазов възкликва: „Значи положи се вече здрава основа на българский народен театър“.

Управител и режисьор на трупата е Стефан П. Попов, негов помощник е Константин Сапунов и актьори Антон П. Попов, Михаил Елмазов, Димитър Антонов, Ирина Иванова, Марийка Иванова и др. Сред любителите участници в трупата са бъдещите големи български актьори Иван П. Попов и Борис Пожаров. Първото изнесено представление е „Робството на мъжете“ от Де Лери.

След Съединението, трупата не може да съществува при същия си статут и се разформирова. През 1887 г. пловдивския книжар и журналист Никола Краварев създава Пловдивска любителска театрална трупа в чийто състав са Иван Попов, Васил Кирков, Иван Тачев, Георги Златарев, Иван Кожухаров, Шинка Попова, М. Стамова-Попова, и Панайот Пипков. Към тях се присъединява и Антон Попов. По негово предложение, се подготвя постановката „Кулата Нел“ от Ал. Дюма-баща, с която се представя в София през юни 1888 г.

Трупата има изключителен успех и получава покана да остане за постоянно в столицата. Много от актьорите остават. Така от ядрото на тази пловдивска трупа се създава софийския театър „Основа“.

В края на сезона 1902‑1903 г. театралните дейци се обединяват в театрална дружина. Те поканват актрисата Роза Попова да оглави трупата и тя става и ръководител и режисьор до 1906 г., като променя облика на театъра. В бюджета на общината за 1904 г. се гласуват 300 лв. помощ. По това време театърът в Пловдив е единствения субсидиран театър в провинцията.

Следващите години са неблагоприятни в развитието му. Сменят се директори и режисьори, въпреки че в ръководството за кратко са Матей Икономов, Кина Герджикова, Пьотър М. Ярцев. През 1925 г. Борис Еспе въвежда абонаментна система за посещение на представленията.

През 1927‑1932 г. директорът Т. Танев обръща внимание на детската публика и създава детски драматичен и куклен театър. Периодът 1932‑1944 г. може да се счита за най-успешен между двете войни. Привлечени са добри режисьори и актьори.

Голямо събитие за Пловдивския театър и публика е привличането в състава на големия български актьор Кръстьо Сарафов наред с други големи имена като Елена Йорданова, Георги Стаматов, Никола Икономов, Ана Г. Георгиева, Надя Илкова (Дункин), М. Танев, Петя Герганова, Георги Миятев, Любомир Бобчевски, Георги Громов, Стефан Гъдуларов, Пенка Икономова и др. През периода 1944‑1958 г. директори са Петър Димитров, Боян Петров, Александър Иконографов, Димитър Стратев, режисьори Тачо Танев, Йордан Черкезов, Владимир Полянов, Димитър Пунев, Лиляна Пенчева, драматурзи А. Гиргинов, Хр. Казанджиев, Иван Пимпирев, Хр. Богданова и актьори С. Симов, Мария Симова, Елена Хранова, Михаил Танев, Петя Колчева, Веса Кортенска, Стефан Кортенски, Н. Узунов, Ст. Величков, Ж. Лолов, А. Лазарова, сценографи Евгений Вашченко, М. Попова, Г. Каракашев и др.

След 1958 г. и в новия 21‑ви век, театърът е един от водещите в страната. Ръководители на театъра са: Д. Пунев, Георги Молевски, Светослав Генев, Ат. Бояджиев, Б. Стоилов, Хр. Церовски, Петър Радевски, Емил Бонев, Кръстю Кръстев.

На пловдивска сцена започват творческия си път изтъкнати режисьори, чийто постановки са едни от най-високите постижения в историята на българския театър: Д. Пунев с „Плодовете на просвещението“ от Л. Н. Толстой; Христо Христов с „Боровете не превиват клони“ от К. Странджев, „Железният светилник“ от Д. Талев, „Бай Ганьо“ по А. Константинов; Крикор Азарян с „Пътеки“ от Хайтов, „Уестсайдска история“ по Л. Бърнстейн, „По пътя“ от В. Розов; Пантелей Пантелеев с „А утрините тук са тихи“ от Б. Л. Василев, „Аз виждам слънцето“ от Думбадзе; Иван Добчев с „Чичовци“ от Вазов и „Суматоха“ от Й. Радичков; Юлия Огнянова с „Антигона“ от Ж. Ануии „Ръченица за окарина и бас“ по „Барутен буквар“ от Радичков; Любен Гройс с „Комедия от грешки“, „Двамата веронци“, „Ромео и Жулиета“ от Шекспир, „Мизантроп“ от Молиер, „Нора“ от Ибсен, „Албена“ от Йовков, „Свекърва“ от А. Страшимиров, „Босилек за Драгинко“ от К. Илиев. В театъра работят още и режисьорите, Кр. Дойнов, Н. Петков, Н. Ламбрев, Р. Часъров, Руси Карабалиев, Стайко Мурджев с „Когато гръм удари“ от П. Кр. Яворов, „Крал Лир“ от У. Шекспир, „Евридика в подземния свят“ от Сара Рул, Диана Добрева с „Вълци“ по „Трънски разкази“ от Петър Делчев и драматизация на Александър Секулов, „Дебелянов и Ангелите“ драматизация на Александър Секулов компилация по текст от книгата „Слепият градинар“ на проф. Валери Стефанов и откъси от знаменитата книга на полковник Борис Дрангов „Помни войната! Съвети за строеви офицери“, „Одисей” – мащабен спектакъл по поемата на Омир „Одисея“ драматизация на Александър Секулов.

С постановката на Л. Гройс „Медея“ от Еврипид започват да се играят представления и на Античния театър в Пловдив. В състава на театъра работят и прекрасните сценографи Т. Брусков, Св. Генев, Вес. Ковачев, Г. Ганев, Н. Нейков, П. Митев. Драматурзите Ат. Бояджиев, Б. Стоилов, Ст. Янков, Кр. Бабачева, Ал. Секулов.

Творческия облик на Пловдивския театър се изгражда и чрез приемствеността на актьорските поколения. През различни периоди в него играят изтъкнатите български актьори: Димитър Панов-бай Пано, Лили Йосифова, Цвятко Николов, Димитрина Савова, Мария Стефанова, Лора Захова, Лидия Вълкова, Цветана Манева, Лора Кремен, Наум Шопов, Георги Русев, Любомир Киселички, Емилия Радева, Любомир Димитров, Никола Маринов, Петър Слабаков, Леда Тасева, Петя Балъкчиева, Магда Мирчева, Бочо Василев, Илка Зафирова, Марин Янев, Кина Дашева, Маргарита Венкова, Меди Димитрова, Антон Горчев, Петър Славов, Стоян Бъчваров, Кирил Кавадарков, Тодор Колев, Руси Чанев, Милен Пенев, Катя Паскалева, Северина Тенева, Елена Райнова, Стефан Мавродиев, Мая Драгоманска, Васил Попилиев, Мариус Донкин, Илия Секулов, Петър Петров, Никола Аврамов, Ани Петрова, Георги Пенев, Георги Василев, Стоян Миндов, Кольо Дончев, Бончо Урумов, Никола Тодев, Златина Тодева, Стефан Бобадов, Иван Златарев, Марио Маринов, Никола Николов, Цветана Денкова, Уляна Стойчева, Димо Димов, Марин Младенов, Стефан Данаилов, Явор Милушев, Христо Мутафчиев, Соня Маркова, Добромир Манев, Васил Тонев, Ружа Тонева, Паша Берова, Тодор Генов, Величка Георгиева, Мария Генчева, Стефан Попов, Симеон Алексиев, Младен Младенов, Мимоза Базова, Стоян Алексиев, Бойка Велкова, Максим Генчев, Василена Атанасова, Емил Бонев, Петър Тосков, Краси Доков, Стоян Сърданов, Елена Кабасакалова, Петър Кауков, Виктория Колева, Алексей Кожухаров, Димитър Баненкин, Венелин Методиев, Ивана Папазова, Елена Атанасова, Мариана Йотова, Радина Думанян, Троян Гогов, Ивайло Христов, Николай Станчев, Боряна Братоева, Маргарита Гошева, Анелия Ташева, Добрин Досев, Димитър Димитров, Димитър Банчев, Светлана Мановска, Мария Станчева, Тодор Дърлянов, Русалина Чапликова, Патрисия Пъндева, Мария Сотирова, Стилиян Стоянов, Красимир Василев и др.

През 1981 г тържествено се чества 100 годишнината от създаването на театъра, а през 2011 г. се чества и 130 -та годишнината.

Носител е на множество съвременни национални награди „Аскеер“, „Икар“ и др. В миналото е носител на орден „Георги Димитров“(1972) и орден „НРБ“1‑ва степен (1981).

Драматичен театър ‒ Пловдив е съорганизатор и домакин на Есенния международен театрален фестивал „Сцена на кръстопът“, който се провежда ежегодно през септември, създаден от проф. Стефан Данаилов, който дълги години е художествен директор на фестивала.

 От „Енциклопедия на Пловдив“, автор Божидар Тотев