След като стана ясно, че доц. Ангел Кунчев подава оставка като главен държавен здравен инспектор, той публикува пълния текст на заявлението си до министър-председателя. В него Кунчев посочва, че освен навършването на пенсионна възраст, основната причина за решението му е несъгласието с подготвяната от Министерството на здравеопазването реформа в структурите на общественото здраве.

„Не ми е приятно да оставя системата на общественото здраве точно в този труден момент, но е невъзможно за мен да наблюдавам безпристрастно, а още по-малко да участвам в процеса по разрушаването ѝ“, пише доц. Кунчев.

Той отправя и послание към колегите си в системата: „Горе главите – работете упорито и съвестно, не позволявайте на никого да ви унижава, вие работите за България!“

Доц. Кунчев е поредният високопоставен кадър, който напуска системата на здравеопазването на фона на подготвяната административна реформа. Решението му предизвика остър обществен и професионален дебат, а здравният министър Катя Ивкова защити необходимостта от промените.

В изложението си до министър-председателя Кунчев поставя под съмнение логиката на реформата и пита защо сериозните промени в здравеопазването започват именно от системата на общественото здраве.

Според него регионалните здравни инспекции и националните центрове са показали, че могат да работят ефективно дори в условията на извънредни ситуации – пандемия, бежанска криза, опасност от внос на особено опасни инфекции и национални епидемии.

В същото време той посочва редица други проблеми, които според него изискват много по-спешно внимание – високият дял на доплащането от джоба на пациентите, затрудненият достъп до лекарства, нарастването на болничната база и проблемите със системата на ТЕЛК.

„При наличие на големи, сериозни и изискващи спешни действия проблеми усилията се насочват към „реформиране“ на системата на РЗИ“, посочва Кунчев.

Една от основните критики на главния държавен здравен инспектор е свързана с планираната централизация и превръщането на регионалните здравни инспекции в териториални структури. Според него отнемането на оперативната самостоятелност на РЗИ може сериозно да затрудни реакцията при извънредни ситуации, застрашаващи общественото здраве. По думите му бъдещ директор на териториална дирекция, който не разполага със сегашните правомощия и бюджетна самостоятелност, ще бъде ограничен в способността си да взема бързи решения. Вместо оперативна реакция на място, съществува риск местните структури да се превърнат в „трансмисия на проблеми и искания към централната власт“ в Министерството на здравеопазването, смята Кунчев.

Той е категоричен, че към момента самото министерство няма необходимата кадрова и административна готовност да поеме подобни функции.

Доц. Кунчев оспорва и аргумента, че централизацията ще доведе до икономии чрез съкращаване на административен персонал. Според него изграждането на голямо централно координиращо звено може да доведе до допълнителни разходи. Той посочва и необходимостта от регистрации, сертифициране и акредитация на различни дейности, включително на десетки лаборатории.

Като пример Кунчев посочва данни, според които само за лабораториите на Националния център по радиология и радиационна защита необходимите разходи могат да достигнат близо 600 хиляди евро, като процесът ще изисква и значително време за международно сертифициране.

Доц. Кунчев откроява две според него особено опасни последици от реформата. Първата е възможно сериозно затрудняване и забавяне на оперативната работа на РЗИ при извънредни ситуации. Според него централизацията може да доведе до повече бюрокрация именно когато е необходима бърза реакция. Втората опасност е свързана с реакцията при радиационна заплаха и защитата на населението при радиационно замърсяване – независимо дали става дума за промишлена авария, трансгранично замърсяване или медицинско облъчване на персонал и пациенти. Според Кунчев това са въпроси не само на здравната система, но и на националната сигурност.

Главният държавен здравен инспектор предлага и друг подход, ако основната цел на реформата е намаляване на разходите. По думите му в системата на РЗИ и трите национални центъра и сега има над 230 незаети щатни бройки. Според него ръководителите на отделните структури, които познават спецификата на своя регион и дейността си, биха могли сами да предложат необходимите съкращения с по-малко рискове за ежедневната работа.

Кунчев критикува и начина, по който според него се подготвят промените.

„Няма нужда да превръщаме ръководителите във врагове, а работещите – в уплашени служители, очакващи неясни промени и демотивирани в работата си“, посочва той.

Според него една успешна реформа трябва да бъде обсъдена с всички засегнати структури и да бъде приета от възможно най-голям брой участници.

В заявлението си доц. Кунчев изрично подчертава, че решението му няма личен характер и не е свързано с конфликт с министър Катя Ивкова. „Не съм в лоши професионални и човешки отношения с настоящия министър на здравеопазването“, заявява той. Нещо повече – Кунчев дава висока лична оценка на министъра, определяйки я като интелигентна, мотивирана и изключително работоспособна. Той обаче отправя тежка критика към посоката, в която според него е насочена реформата.

„За съжаление, когато на човек с такива качества се постави грешна задача, то резултатите ще бъдат катастрофални“, предупреждава доц. Кунчев.

Той заявява още, че не желае никакви бъдещи постове, административно развитие или финансова облага.

„Искрено съжалявам, че дългият ми професионален път – 42 години само в системата на общественото здраве, трябва да завърши по този начин“, пише той.