Но ний знаем, че в нашто недавно

свети нещо ново, има нещо славно,

що гордо разтупва нашите гърди

и в нас чувства силни, големи плоди;

защото там нейде навръх планината,

що небето синьо крепи с рамената,

издига се някой див, чутовен връх,

покрит с бели кости и със кървав мъх

на безсмъртен подвиг паметник огромен;

защото в Балкана има един спомен,

има едно име, що вечно живей

и в нашта исторья кат легенда грей,

едно име ново, голямо антично,

като Термопили славно, безгранично,

що отговор дава и смива срамът,

и на клеветата строшава зъбът.

О, Шипка!

Днес България празнува 141 години от освобождението си от турско робство.

На 3 март 1878 година в град Сан Стефано е подписан мирен договор между Русия и Османската империя, с който се слага край на Руско-турската освободителна война и се създава отново българската държава след близо 500-годишно османско владичество.

Причина за войната е жестокото потушаване на Априлското въстание , което предизвиква огромен отзвук в цяла Европа. Видни общественици и държавници, сред които Уилям Гладстон и Виктор Юго, издигат глас в подкрепа на потиснатите българи.

По силата на Санстефанския договор, България се превръща в най-голямата държава на Балканите. В нейните граници влизат Южна Тракия до Бяло Море, цялата територия на Македония на югозапад и Добруджа на североизток. В западната част на страната е включена източната част на днешната Сърбия.

От 1888 година 3 март се празнува като Ден на Освобождението на България от османско владичество. Еднократно като официален празник е отбелязан през 1978 година по повод 100-годишнината от Освобождението. С решение на Великото Народно събрание от 5 март 1990 година датата е обявена за Национален празник.

Празникът на Освобождението на България – 3 март, за пръв път се чества във Велико Търново на 19 февруари (3 март нов стил) 1879 г. В старата ни столица митрополит Антим I, тогава председател на Учредителното народно събрание отслужва панихида в църквата „Св. Богородица" в присъствието на депутати и граждани. Две години след Освобождението, през 1880 г., 3 март се чества в София като Ден на възшествието на престола на император Александър II. От 1888 г. празникът започва да се празнува като Ден на Освобождението на България от османско владичество.

След 9 септември 1944 г. празникът спира да се отбелязва като официален и е обявен за шовинистичен. Той се отбелязва отново, еднократно, с решение на Политбюро на ЦК на БКП през  1978 г., по повод на стогодишнината на събитието.

На този ден се вдига националното знаме. Гражданите полагат венци и цветя на паметници на загиналите за освобождението на България руски, финландски и румънски войници из цялата страна.