Обикновено запомняме по-добре и по-детайлно случилото се в моменти на емоционална приповдигнатост и е по-вероятно да възстановим в съзнанието си спомени, които са свързани с емоционални състояния, подобни на тези, които изпитваме в настоящия момент. Много проучвания са показали, че депресията променя спомените ни и ги прави все по-неясни. Важно е да се поясни, че депресията е патологично състояние, което се различава от периодите на лошо настроение, тъга или емоционален дисбаланс.

Депресията се характеризира с по-значителна продължителност и интензитет. Кризите, които са свързани с нея, могат да продължат няколко месеца и да влошат качеството на живота. Освен промените в настроението, депресията се характеризира и с други промени

• Нарушения в способността да изпитваме удоволствие;
• Липса на иницитива;
• Умора и продължителна отпадналост;
• Суицидни мисли.

Освен това, депресията предизвиква значителни промени във функциите на мозъка. Установено е, че при пациентите с депресия се наблюдава понижена активност в мозъка, което влияе върху интелектуалния капацитет, паметта и способността да възстановяваме различни спомени в съзнанието си.

Проучване, проведено от Университета Биргам Янг е показало, че депресията влошава качеството на спомените. Те стават по-неясни, по-малко детайлни и дори изчезват с напредване на времето, тъй като стават все по-незначителни в съзнанието. В основата на тези промени стои хипокампът, който е свързан с контрола на декларативната памет - тази, която обхваща спомените, които могат да се изкажат с думи. Тази мозъчна структура се разполага и в двете хемисфери на мозъка, на нивото на горната част на ушите. Установено е, че при пациентите с депресия се наблюдава намаляване на размера на хипокампа. Това се дължи на унищожаване на невроните, намалена мозъчна активност и закърняване на някои мозъчни структури, пише Puls.bg.

Проучванията в края на 20 век са показали, че спомените не са точно копие на преживяните ситуации и съзнанието ни не е способно да ги пресъздаде напълно. Дори и при отсъствие на депресия, спомените се променят с напредване на времето, дори и да се опитваме да ги съхраняваме детайлно. Всеки път, когато се обитваме да възпроизведем определен спомен в съзнанието си, той се променя. По този начин, постоянната промяна на спомените представлява неизменна част от нормалното функциониране на паметта и никой спомен не съвпада напълно с реалността. Пациентите с депресия имат нужда да се изолират от околните, изпитват апатия и липса на воля, което е свързано с понижена мозъчна активност. При тях се наблюдава понижена способност за спонтанно възстановяване на спомените и тяхното ускорено избледняване в съзнанието.