На 22-и септември България чества едно от най-значимите събития от новата си история. През 1908 г. българската държава, една от най-старите в Европа, обявява своята независимост. Това става 30 години след Руско-турска война от 1877-78 г., която приключва с подписания на 3 март 1878 г. Санстефански мирен договор. Така България отново се появява на картата на Европа след петвековно османско владичество.

Това става във Велико Търново с манифест на българския княз Фердинанд. На практика се отхвърлят последните васални връзки с Османската империя. Княжество България става независима държава начело с коронования цар Фердинанд. В нощта срещу 22 септември 1908 министър-председателят Александър Малинов посреща княз Фердинанд I на яхтата „Хан Крум“ край Русе. Оттам цялото българско правителство и князът поемат към Търново. Царският влак, в който пътуват държавниците, прави почивка по маршрута си на гара Две могили. Там Малинов написва манифеста за независимостта, под който се подписват Фердинанд и министрите. 

Отхвърлянето на османското върховенство от България е последвано от анексирането на османските провинции Босна и Херцеговина от Австро-Унгария и предизвиква една от многобройните кризи в международните отношения в навечерието на Първата световна война. Независимото Царство България е признато от Великите сили през пролетта на 1909 година.

На заплахите с война от страна на Османската империя България отговаря с военна мобилизация и същевременно декларира готовност за мирно уреждане. Тъй като Берлинският договор е двойно нарушен (от София и от Виена), а Великите сили не са готови за мащабна война, усилията се насочват към дипломатическо признаване на българската независимост.

Българо-османските противоречия са уредени с помощта на Русия. През април 1909 г. са подписани българо-руски, руско-турски и българо-турски протокол. Според тези споразумения Русия опрощава османските задължения, останали от войната от 1877 – 1878 г., в замяна Османската империя се отказва от всякакви финансови претенции към доскорошното трибутарно княжество България, а българската страна се задължава да изплати 82 милиона франка на Русия в срок от 75 години. През същия месец империята признава независимостта на България, последвана и от Великите сили.

С провъзгласяването на независимостта на България се издига международният авторитет на страната и тя се превръща в равноправна на другите държави. Княз Фердинанд приема титлата „цар на България“.

Създадени са предпоставки за освобождаване на последните останали под османска власт български земи в Тракия и Македония.

Денят е обявен за официален празник с решение на Българското народно събрание от 10 септември 1998 г.

Ето програмата на честванията днес в Пловдив:

10.00 ч.   -  Молебен в храм „Св. Неделя”, организиран от Сдружение "Център Петко Каравелов"

10.30 ч. -    Поднасяне на венци и цветя пред паметната плоча на Александър Малинов на едноименния площад в подножието на Стария град (до храм „Св. Неделя”), организирано от Сдружение "Център Петко Каравелов"

11.30 ч. - Тържественото отбелязване на 112-та годишнина от обявяването на Независимостта на България. Участва: Духов оркестър - Пловдив, почетна рота от комитет „Родолюбие”, венценосци. Слово ас. д-р Самуил Шивачев – преподавател в ПУ „Паисий Хилендарски“ и ГХГ „Св. Св .Кирил и Методий“ Пловдив, водещ - Ивайло Христов.

Място: Колоната на Независимостта на пл. „22 септември”, (градинката на Гроздовия пазар)