Много ми е трудно да започна моята история, защото тя се дели на преди и след декември 2023 година, разказва Елена

Преди това бях работеща, дейна и неспираща се жена. Животът ми беше изпълнен със семейство, спорт и работа като медицинска сестра. Движех се, помагах, грижех се за другите и вярвах, че винаги ще мога да бъда силна.

Но всичко се промени изведнъж.

През декември 2023 година започнах да усещам изтръпване на краката, загуба на сетивност, проблеми с баланса и падания. Скоро вече имах нужда от проходилка. Само месец по-късно чух диагнозата, която преобърна живота ми: каверном на гръбначния мозък.

Това е тежка и инвалидизираща диагноза, която изисква сложна операция с висок риск. Операцията беше направена. След нея започнах отново да се уча да ходя. Всеки ден беше болка, рехабилитация, усилие и борба за една крачка напред.

След първата операция започнах бавно възстановяване. Имах надежда, че най-тежкото е зад мен. Но девет месеца по-късно оплакванията се върнаха. Отново започнах да усещам тревожни симптоми и страховете ми се потвърдиха. Беше установен рецидив.

През септември 2024 година преминах през втора операция. Отново имаше надежда, отново възстановяване, отново опити да върна живота си. Но след втората операция останаха нови неврологични дефицити, които направиха ежедневието ми още по-трудно.

Днес, почти две години след началото на тази битка, отново съм изправена пред рецидив. Отново губя сетивност. Отново ходенето и балансът ми се влошават. Отново трябва да се боря, но този път предстои трета операция, още по-сложна и още по-рискова заради предишните операции, срастванията и местоположението на проблема.

Никой не може да ми даде гаранция. Но след консултация с проф. Майер в Германия разбрах, че там има апаратура, опит и възможности, които могат да бъдат моят шанс.

Шанс да си върна живота на крака.

Шанс да не бъда само страничен наблюдател в собствения си живот.

Искам отново да ходя. Искам отново да работя. Искам да бъда полезна на близките си, а не да се чувствам като тежест за тях. Искам един ден да тичам след внуците си, а те да познават онази жена в мен, която не се спираше, която беше винаги в движение, която обичаше живота.

Трудно ми е да приема, че може да изгубя това завинаги.

До този момент семейството ми и аз покривахме разходите за операциите и рехабилитациите тук. Но сумата, необходима за операцията в Германия, е непосилна за нас.

Затова днес преглъщам гордостта си и се обръщам към вас с молба за помощ.

Моля ви, помогнете ми да получа шанс за третата операция. Помогнете ми да продължа да се боря, да се изправя отново и да върна част от живота, който болестта ми отнема.

Всяко дарение, независимо от размера му, е крачка към този шанс. Ако нямате възможност да дарите, моля ви, споделете кампанията. Едно споделяне може да достигне до човек, който ще подаде ръка.