На 20 март 1989 г. този свят напуска Стоян Венев - един от най-разпознаваемите наши художници.  Български художник, живописец, карикатурист и график,  Венев е творец на самобитно изкуство с достъпен изразен език. Рисува с едри мазки, едри форми, лаконизъм на композицията.  Създава хиляди битови сцени и откровено еротични картини, инспирирани от народните традиции и разкази. В изкуството му винаги има лека закачка или намигване. Рисува и пейзажи, в които личи здравата му връзка с българската земя. Пластичен живописец, той се вдъхновява от народния фолклор, което го прави обичан както по времето на комунистическия режим, така и след това.

Стоян ВЕНЕВ Илиев е роден на 21 септември 1904, с. Скриняна, Кюстендилски окр. Завършва (1931) Живопис в Художествената академия, София, при проф. Стефан Иванов, проф. Борис Митов и проф. Димитър Гюдженов. Още като ученик отпечатва първата си карикатура "Празник на цветята" (1921) във вестник"Червен смях". От беден селски произход, подписва ранните си карикатури с псевдонима "Пролетарче".

Вeнев рисува предимно битови сцени и образи от българското село. Изкуството му се развива в сатиричен и жанров план.

Творби от този период: "Пазар на слугини" (1936), "Завръщане от работа" (1939), "Събрание" (1938), "Дървар" (1941); изобличава буржоазията и нейните слуги: "Първи май" (1933), "Собственик" (1936), "Обяснение" (1945). Творчеството му го довежда до остри стълкновения с полицията. Свалят карикатури от изложбите, той нееднократно е подвеждан под съдебна отговорност преди 9 септември 1944, след това е на почит от комунистите.

Рисува карикатури за "Червен смях”, „Маскарад”, Звънар, "Новини, "Жупел и "Ехо, устройва изложби заедно с Иван Фунев, в които излага социално заостреии творби: "Злополука", "Проститутка и гальотаджия" , "Скитници", "В чакалнята" и др. (1936). Между 1934-1936 рисува пейзажи: "Върби", "Воденица в Тетевен", "Широко поле", в които , личи здравата му връзка с родната земя. Венев си поставя за цел да създаде истинско народно изкуство. Като член-основател на Дружеството на новите художници той прави опити да намери по-нов изобразителен метод на работа.Венев създава социално-битови сцени, в които ту осмива примитивните страни у българския селянин:

"Гостенка" (1933), "Сватба" (1933), "Сватба" (1944), "Кум и сват" (1945), ту го представя като осъзнат строител на социализма: "Бригадир" (1946), "гост" (1945), "Човекът с трите ордена" (1945). И след победата на 9. IX. 1944 той не забравя темата на острите класови конфли кти от близкото минало: "Червеният щъркел" (1945 - повторение на "Конспиратор" от 1933), "Два свята" (1945)

Вълнува се от деветосептемврийския преврат: ,.Посрещане на Червената армия" (1945), "Народен съд" (1945), "Завръщане" (1954), "Прощаване" (1953), "Септемврийски нощи" (1962). Венев е автор и на историческата композиция "Септемврн 1923-1953, на битово-идейните творбн "Скъп гост" и "Освободена земя" (1962). Венев е на страната на социализма и по време на Студената война и карикатурите му отразяват идеолигията от това време тук: „борбата на българската работническа класа против монархията, западннте „империалисти” и т.н.

"Мариана, не бой се, той само се прозява", "Последно свиждане", "От ухо на ухо, за ухо" и др.

Включва се в агитацията срещу опозицията на Девтосептемврийския преврат ("Първият трактор" - 1959).

Работи с разнообразни живописни и графични техники - маслени бои, монотипия, туш и др. Редактор-художник на в. "Стършел".

Лауреат на Димитровска награда (1949 и 1953). Награден с ордените "Девети септември" (1954), "Народна република България" - І ст. (1959 и 1974), "Кирил и Методий" - І ст. (1963)" Г. Димитров" (1954,1964,1974).

100-годишнината от рождението на Стоян Венев е чествана с голяма ретроспективна изложба в сградата на СБХ на "Шипка 6" (2004). Събрани са най-известните му платна от галеристи и колекционери.

Прекарал по-голямата част от живота си в София, Стоян Венев почива в столицата на 20 март 1989 г. няколко месеца преди да започне залеза на социализма в България. Поне така се приема засега. Творчеството на художника, обаче, е живо и дава най-ясна представа за мислите, чувствата и вижданията на един човек, живял в България по времето, когато тя бе Трето царство и Народна република.