Да се завърнеш към корените си: Младежи разказват истории от забравените български селца

Автор: Деница Лещева 126
Да се завърнеш към корените си: Младежи разказват истории от забравените български селца

Млади пловдивчани се впускат в търсене на корените си из българските села. В рамките на летния сезон младежите не просто ще се запознаят с бита на село, а ще се опитат да предадат местните истории, легенди и проблеми. Осемте ентусиаста вече са пристъпили към реализация на проекта си, който са нарекли "Възроден". Идеята е на зрелостничката Ани , която се вдъхновява от поредицата на популярен влогър "Да се изгубиш нарочно". 

"Следейки поредицата, ми хрумна, че освен да обиколим тези места, можем да оставим следа и да направим нещо за тях. В крайна сметка, всички сме граждани, но имаме баби и дядовци, които не са живели в града. Нашите корени са на село", коментира младата Ани. Тя допълни, че темата за обезлюдяването на българските села е много натежала и близка до нея, тъй като нейните корени също са от родопско селце. 

"Понеже възнамерявам да замина и да уча в чужбина, винаги съм искала да направя нещо стойностно, преди да си тръгна", обяснява пловдивчанката. След като споделя идеята си с няколко приятели, младежите веднага формират екип. Последователи на идеята стават Преслава Джонджорова, Борис Пейчинов, Марина Узунова, Симеон Пеев, Сабел и Сюзън Гератлиеви.

Разпределят задачите си и стартират собственото си приключение от село Яворово, където е живяла бабата на Ани. Засега са набелязали още 6 села, а целта е до края на летния сезон броят им да стане 10. 

Целта на проекта е да бъде създадена общност от млади ентусиасти, които да дават гласност на проблемите на българското село - липса на инфраструктура и транспорт, обезлюдяване и западане, културна и етническа изолираност. Младежите ще се опитат да поставят въпроса за съдбата на бедните и болните селяни в планините и забравените кътчета на България.

В рамките на проекта младите ентусиасти ще проведат интервюта с жителите на селата, които ще разкажат повече за бита и културата си. Те ще организират и работилнички, към които ще приобщят децата и младите хора по селата.

"Ще ги обучаваме на различни теми, както и те нас - екологични дейности, като оборка на района със селяните, използването на по-ценните материали за работилниците", обясняват организаторите.

Приключението ще бъде запечатано във видео поредица, а младежите планират да издадат и алманах, които да проследи легендите, предадени от местните жители. В него ще намери място и историите на Хайтов и Димовски, които също са родени в родопското селце Яворово.

"Все още си търсим спонсори, тъй като 10 дестинации не са малко. На първо четене дори звучи нереалистично", споделя амбициозната млада дама.

За краткия си престой в Яворово младежите са успели да опишат много от местните легенди, както и основните проблеми на селото.  Сред най-големите са обезлюдяването на населеното място и липсата на адекватна инфраструктура. Нови жители няма, а повечето от местните прекарват там единствено летата.  През зимата местното население наброява не повече от 20 души, споделя Ани. До селото се стига с личен транспорт, или пък с автобус, който минава три пъти седмично. Рейсът обслужва пет села, а през студения сезон курсове почти не се осъществяват.

"Хората имат и проблем с пътя, тъй като има постоянни свлачища около Асеновата крепост", споделя Ана и припомня за случая от миналата година, когато Яворово бе отцепено от света заради пропадане на пътен участък. В разговорите с местните тя разбрала и за инициатива от преди години, която обаче не намира реализация и до ден днешен.

„Жителите искали да се направи нещо като затворен цикъл, в който да се отглеждат животни, да се произвеждат млечни продукти, но това не се е осъществило, защото кметовете по времето на социализма не го позволили”, разказва пловдивчанката. 

През следващите седмици групичката ще продължи обиколката си из селата, като за всяко едно са предвидени специфични дейности. Ентусиастите възнамеряват да посетят и Северна България по време на жътвата, за да опишат поминъка, отдавна превърнал се в традиция. Надяват се, че ще им се отдаде възможност да представят публично Алманаха, след като го издадат. 

„Бихме се радвали да го включим в някое събитие, или пък ние да организираме такова. В момента планираме първо да заснемем всичко, още не сме обсъдили на кои събития можем да го представим", споделя Ани.  

Снимка: Фейсбук

Новини

Подобни новини

Вашият коментар през Facebook

Изпрати новина