Казвам се Здравко и пиша тези думи като брат на Емил.

Брат ми е само на 29 години. Възраст, в която човек трябва да живее, да работи, да мечтае и да мисли за бъдещето си. Вместо това Емил води най-тежката битка. Битката за живота си.

Диагнозата му преобърна всичко. Емил е с плоскоклетъчен карцином на пениса. Премина през тежка операция, ампутация, последвана от химиотерапия и лъчетерапия. Всички вярвахме, че лечението ще успее да спре болестта.

За съжаление, в епикризата от болница „Сърце и мозък“ в Плевен вече пише друго. Пише, че заболяването прогресира. Пише за разсейки в белите дробове, костите и лимфните възли в гръдния кош. Пише и за събиране на течност около левия бял дроб.

Емил беше приет в Клиниката по гръдна хирургия със задух и лесна умора при обичайни усилия. Наложи се процедура, при която от левия бял дроб беше източена около 300 мл течност и беше поставен гръден дренаж.

Трудно е да гледаш брат си така. Трудно е да виждаш как човек, който винаги е бил работлив, добър и силен, се изморява от неща, които преди са били обикновени за него. Трудно е да четеш медицински думи като прогресия, метастази, плеврален излив и да знаеш, че зад тях стои твоят брат.

Но Емил не се отказва.

Въпреки болката, въпреки страха и всичко, през което премина, той иска да продължи лечението си. След всичко направено в България търсим шанс в Турция, с надежда лекарите там да предложат нов подход и възможност за продължаване на борбата.

Но сами не можем да се справим.

Предстоят консултации, изследвания, пътуване, престой и лечение. Всичко това е непосилно за нас.

Затова се обръщам към вас, добри хора.

Моля ви, помогнете на Емил. Той е млад. Той е само на 29 години. И въпреки всичко още се бори.

Нека му покажем, че не е сам.

Всяко дарение е надежда. Всяко споделяне може да стигне до човек, който ще подаде ръка. Всяка подкрепа ни дава сили да продължим.