Толкова хора застанаха зад нас и най-вече вярват, че Стаси ще живее! Аз, като майка, също вярвам и се моля! Вярвам, че ще дойде денят, в който ви съобщавам, че той се чувства добре! - Това са думите на една майка, която все още не е загубила надежда за детето си. А то вече седма година се бори за живота си. Малко след появата си на бял свят, Станислав Чонев бива диагностициран със страшна болест. Лекарите го отписват и съобщават на семейството, че той няма да доживее да навърши годинка. Тогава близките му започват да водят борба - с лекарите, институциите, Фонда за лечение на деца и най-вече борба за живота на детето си. 

Днес Стаси е на 7 годинки, но от здравото и весело дете вече няма и следа. Страшната диагноза е тумор, част от който предстои да бъде отстранен в турска клиника. Рискът за живота на детето е огромен, но в следствие от множество изследвания става ясно, че то вече не се влияе от химиотерапия, а операцията е единственият му шанс да оцелее. И така, семейството взима най-тежкото решение в живота си. След множество премеждия с Фонда за лечение на деца обаче, те няма как да разчитат на помощта му.

Ето я и цялата история на семейството от самото й начало: 

През юли 2011 година семейство Чоневи от село Крумово се сдобива с най-малкия си член - Станислав. Той се ражда здрав и весел, но още през ноември същата година ситуацията се влошава. 

"В края ноември той започна да повръща на фонтан и след редица изследвания и прегледи, включително и резонанс се установи наличие на огромна хидроцефалия. Приеха ни в края на декември в софийската болница "Иван Рилски" за поставяне на клапа, но без да ни кажат в следствие на какво се е получила тази хидроцефалия. Всичко мина и ни изписаха, но отново не ни казаха нищо. Ходихме на прегледи, а детето се влошаваше и влошаваше. Накрая, след много разправии, ни се съобщи, че няма да доживее и годинка", спомня си майката Станислав.

Така започва адът. Скоро след като чуват страшното заключение обаче, те успяват да се свържат с хора, които им помагат да изправят документи в Турция. Надеждата, която храни семейството, е че Станислав ще получи лечение в болницата "Аджъбадем" при световноизвестния детски неврохирург проф. Мемет Йозек. Това се случва през следващата 2012 година. От болницата обаче отговарят, че клапата на Стаси не работи и трябва по най-бързия начин да се вземе биопсия от тумора му. 

Така семейството научава, че Стаси има тумор. 

"След това се свързахме с Фонда за лечение на деца. Веднага бяхме одобрени и заминахме. Това спаси живота на нашето дете, защото то беше изпаднало в летаргия, беше останало кожа и кокали и само спеше, не се хранеше, нищо не правеше. И така се започна нашата борба. От април 2012 насам се извършиха редица операции за поставяне на сонда, от която да се храни, взимане на биопсия, поставяне на порт и започване на тежка химиотерапия", разказва жената.

Последвали още курсове по химиотерапия, докато през 2015 година лекарите решават да спрат лечението, за да може организмът на малкия Станислав да си почине от химикалите, и да следят тумора.

Но проблемите не спират дотук. След като приключва терапията, лекарите откриват сериозни хормонални проблеми, които до ден днешен се лекуват с животоспасяваща инжекция веднъж на 28 дни. По онова време семейството получавало пълна подкрепа от Фонда. След множество сътресения и смяна на ръководството обаче, ситуацията се променила. 

"Останахми напълно сами. На всичко отгоре, в началото на 2017 година, Стаси рязко се влоши. Тогава заминахме в Турция и се оказа, че не можем да ползваме парите, които имаме за лечението. Тоест, от фонда ни заявиха, че ние ще си плащаме, и ни изоставиха. Така и стана, с големи мъки успяхме да платим и да се приберем. Никой не се поинтересува от него", разказва семейството.

Последвал момент, в който Станислав бил стабилен, но през май месец адът започнал от начало. Отново започнала безуспешна борба с фонда, който първоналачно отказал да отпусне пари за лечението в турска болница, а в последствие и отпуснал средства за първите 3 месеца. Средствата обаче били забавени, а майката получила обяснение, че може да изчака, или да заведе момчето в определена болница за вливки. Семейството едва се преборило, за да бъдат отпуснати пари и за второто тримесечие, но в този момент се оказало, че все още дължи средства за химиотерапия. Междувременно изседванията на детето, направени в Истанбул през февруари, показват, че туморът се е разраснал.

В медицинския рапорт на проф.- доктор Чегиз Джамполат се посочва, че туморът вече не се влияе от конвенционална химиотерапия. Според първоначалното му заключение, е възможно той да е развил молекулярни пътища, които му помагат да оцелее. Докладът от извършената радиология потвърждава наличието на разсейки и докторът назначава биопсия. 

"Капакът бе, когато от Фонда отказаха да платят операцията за взимане на биопсия с мотив, че и в България се правело", споделя майката, "Отново останахме сами и предадени. Оправихме се, но от тук нататък ни трябва вашата подкрепа, защото ние не можем вече сами да се оправяме. Започва се всичко отначало..."

И така Стаси се подлага на два вида биопсия. Едната е хистологична - тъкан от тумора, другата е генетично-молекулярна. Резултатите посочват, че генетично-молекулярните пътища са чисти, но все пак туморът не се влияе от химиотерапия. Лекарите стигат до решението да оперират Стаси, за да изрежат част от тумора. В момента това е единственият му шанс за живот. Операцията ще бъде извършена в Истанбул, от ръката на доктор Мемет Йозек. 

Рисковете за живота на Стаси са огромни, а лекарите са запознали близките му с всички опасности. Въпреки това, операцията остава единственият шанс момчето да оцелее. Затова родителите са взели трудното решение да му осигурят последната надежда за живот и нормално детство. Сумата, необходима за операцията, обаче е непосилна. 

За извършване на интервенцията са нужни 62 815 евро. Родителите вече са загибили надежда те да бъдат осигурени от Фонда за лечение на деца в чужбина.

"За нас той е затворена страница, защото това не е Фонд за лечение на деца а Фонд за унищожение на деца", разкриват те.

За осигуравянето на сумата е открита дарителска сметка на името на Станислав Чонев.

Пловдивчани, нека помогнем на едно дете да оцелее и отново да зарадва близките си с усмивка!